РКБ, Червена Искра №2, 07.2025
Неотдавнашните опити на администрацията на Тръмп да прекрати финансирането на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) не толкова поставят под въпрос “независимостта”, колкото разкриват структурната зависимост на тези медийни организации. Анализирането на тази ситуация през призмата на марксизма разкрива не просто влияние от страна на как медийните структури, дори и тези, които са обозначени като „свободни“, а тяхната функция като идеологически инструменти на капиталистическата държава.
******
RFE/RL е създадена по време на Студената война, като оръжие на американския империализъм, с цел да излъчва новини към страни с ограничени свободи на пресата – по определението на Вашингтон. Първоначално тя е финансирана тайно от Централното разузнавателно управление (ЦРУ) до 1971 г., след което финансирането преминава към откритите бюджетни кредити на Конгреса, отразявайки нормализацията на държавната пропаганда като траен инструмент на външната политика. Понастоящем RFE/RL функционира като частна корпорация с нестопанска цел, финансирана от Конгреса на САЩ чрез безвъзмездни средства от Американската агенция за глобални медии (USAGM) – държавен орган, която контролира гражданските международни медии на САЩ и координира глобална информационна война в интерес на американския капитализъм.
Като се има предвид, че RFE/RL разчита на финансиране от правителството на САЩ, редакционната ѝ линия е структурно обвързана с отразяване на редакционните решения на радиото да бъдат повлияни от приоритетите и гледните точки на неговите спонсори. Макар че RFE/RL има за цел да предоставя “безпристрастни новини на държави с ограничени свободи на пресата”, необходимостта от осигуряване на постоянно финансиране гарантира, че съдържанието ѝ се съобразява със стратегическите цели, за да се избегне противоречие с целите на външната политика на САЩ. Споменатите съкращения на финансирането от страна на администрацията на Тръмп подчертават тази уязвимост, тъй като правителствените решения оказват пряко влияние върху оперативния капацитет на организацията. Fox News казва всичко.За конкретен пример можем да използваме Fox news, където неведнъж е излизало наяве, че информацията, която се представя там е едностранчива, насочена не към обективност, а следваща дясно-консервативен наратив.
Има още нещо, което е дълбоко порочно в начина, по който функционира капиталистическата медия. На пръв поглед, когато човек си купува вестник, той вярва, че е купил стока. Но в действителност истинската стока в тази сделка не е вестникът, а читателят. Всички медийни новини – електронни или други – функционират по този начин. Огромната част от приходите, генерирани от тази сделка, не са от абонамента за кабелна телевизия или от малката сума пари, която „потребителят“ харчи, за да си купи вестник. По-скоро големите рекламодатели, които финансират медиите, купуват стока. Тази стока е продължителността на вниманието на аудиторията. Така се изгражда пазар, в който буржоазията купува възможност да влияе на съзнанието на масите, като същевременно поддържа илюзията за „свободен избор“. „Вкусовете“ на аудиторията се моделират от самата система, която ги експлоатира.
Освен това, за разлика от други масово произвеждани стоки, като например чаша за кафе, собственикът на капитала има привидно по-малък контрол върху начина на производство на всеки продукт. В случая с чашата за кафе собственикът на капитала може директно да диктува в детайли състава на стоката, за да извлече максимална печалба. Размерът, теглото, материалите, цветът, текстурата, графичният дизайн – всичко това може да бъде решено предварително. Когато обаче става въпрос за медиите, формално изглежда, че медийните работници разполагат с „творчески контрол“, но този контрол е ограничен в рамките на допустимото от интересите на собственика. Собственикът не диктува всяка дума, но определя границите на това какво е допустимо да бъде казано. Така крайният продукт често изглежда като “независима журналистика”, но на практика възпроизвежда идеологическите интереси на управляващата класа.
Ще приведем следния цитат от Карл Маркс, написан в Немска идеология:
„Производството на идеи, представи, съзнание първоначално е вплетено непосредствено в материалната дейност и в материалното общуване на хората, в езика на реалния живот. Образуването на представи, мисленето, духовното общуване на хората се явяват тук още като непосредствен продукт на материалното отношение на хората. Същото се отнася до духовното производство, както то се проявява в езика на политиката, законите, морала, религията, метафизиката и т. н. на един или друг народ. Хората са производители на своите представи, идеи и т. н., но действителните, действащите хора, обусловени от определено развитие на техните производителни сили и от съответстващото на това развитие общуване, до най-отдалечените му форми. “
Маркс твърди, че „идеите на господстващата класа във всяка епоха са господстващи идеи“, което означава, че идеологията служи на интересите на онези, които държат контрола над материалното производство. Това има пряко отражение върху ролята на медиите в капиталистическото общество:
1. Медиите като идеологически апарат
В капиталистическите общества медиите функционират като част от надстройката, заедно с държавата, религията и образованието. Тяхната роля е да поддържат съществуващия ред и да защитават интересите на господстващата класа. Следователно медиите действат като инструмент в ръцете на буржоазията за разпространение на нейната идеология под маската на „обективност“.
Медиите не просто съобщават факти, а създават разкази, които легитимират властта на капитала и я представят като естествена.
Например, медиите често представят капиталистическите пазари като единствената жизнеспособна икономическа система, което потиска всяка алтернатива, която излиза извън рамките на системата.
2. Функцията на медиите в класовата борба
Чрез марксистки анализ можем да гледаме на медиите като бойно поле, на което се конкурират различни класови интереси. При капитализма обаче управляващата класа има огромно предимство, тъй като притежава и контролира основните комуникационни канали.
Въпреки дългата традиция на левицата в печатните и алтернативните медии (вестници, списания, книги и онлайн), бариерата за навлизане в масовите визуални медии е твърде висока. Собствеността върху медиите е пряко свързана с поддържането на идеологическата хегемония на буржоазията.
Въпреки това ние трябва да разглеждаме вътрешните противоречия във всяко явление. Нищо не е статично и непроменящо се, а самите вътрешни противоречия са движещата сила на промяната и развитието. Малките количествени промени се натрупват с течение на времето и водят до качествени скокове, променяйки целия характер на системата. Не случайно хора отричат гледането и слушането на новини от масови медии, именно защото усещат лъжите, изопачаването и обслужването на властта зад уж „обективната“ фасада.
3. Фалшиво съзнание и “изработено съгласие”
Маркс и Енгелс обсъждат как идеологията изкривява действителността, за да попречи на пролетариата да осъзнае истинските си класови интереси. С това се свързва пряко и книгата на Ноам Чомски „Manufacturing consent“, която показва как медиите систематично ограничават дебатите и засилват идеологията на управляващата класа.
Медиите се фокусират върху сензациите (клюки за знаменитости, скандали), а не върху системни проблеми като неравенството в богатството, стагнация в конкретни сектори и липси в обществения живот които умишлено се премълчават. Въпреки че съществуват множество новинарски медии, те често представят варианти на една и съща новина, разказана почти еднакво, създавайки илюзия за разнообразие, като същевременно възпроизвеждат господстващата идеология и не допускат реална критика на системата.
4. Потенциал на медиите като революционен инструмент
Макар и в исторически план медиите да са били използвани като механизъм за контрол, марксистката теория откроява и необходимостта за контрахегемонни медии. Възходът на алтернативните и независими медийни платформи отваря възможности за реална борба с буржоазната идеология, като предоставя перспективи, които разобличават лъжите на системата и поставят под въпрос самите ѝ основи.
Медиите представят капиталистическата демокрация като „естествена“ и „свободна“, дори когато господстват социално-икономическото неравенство и системна експлоатацията.
Случаят е пример за предизвикателствата, пред които са изправени медийните организации, когато претендират за независимост, но в същото време са финансово зависими от правителствени органи.. Книги като „Manufacturing Consent“ на Чомски и Херман подчертават това напрежение между медийната автономия и източниците на финансиране, като показват, че дори медиите, обозначени като „свободни“, подлежат на ограничения, които определят тяхното съдържание и редакционна линия. Чомски твърди, че корпоративната собственост води до интересите на управляващата класа да бъдат представени като неутрална истина в масовите медии. Теорията му показва, че самата капиталистическа собственост върху каналите за масова информация структурира съдържанието на медиите.Това не е просто теоретично твърдение – то се потвърждава от реалността.
Днес в Съединените щати по-голямата част от медиите са собственост на шест големи корпорации: General Electric, Comcast, Disney, News Corp, CBS и Time Warner. Тези компании не само контролират основната част от телевизията, радиото и вестниците, но също така доминират във външната реклама и имат все по-голям присъствие в интернет. Освен това има и други големи компании, които макар и да не притежават директни дялове, са ключови играчи: рекламодателите. В условията на капитализъм аудиторията, или по-точно вниманието на аудиторията, се продава от собствениците на медии на рекламодателите като стока.
На този етап няма публично достъпна и актуализирана информация за реалната собственост върху медиите в България. Публичният регистър на Съветът за електронни медии (СЕМ) като органът, който отговаря за издаването и заличаването на лицензи, не е обновяван от 2021 г. Медиите в България не са нито неутрални, нито напълно свободни. Те обслужват интересите на икономически и политически елити, като манипулират общественото мнение и ограничават рамките на допустимия дебат.
От претекст за „отразяване“ на реалността, медиите започват да я създават (Michael Parenti) чрез системен подбор на новини, езикови рамки, идеологически акценти и изключване на алтернативни гледни точки. Свободата на медиите, в този контекст, се превръща в свобода на господстващата класа да разпространява своята гледна точка, докато маргинализира гласовете на бедните, работническата класа, етническите малцинства и политическата опозиция. Това подкопава реалната демокрация, защото гражданите вземат решения въз основа на непълна, едностранчива или подвеждаща информация.
В така наречените либерални демокрации има някаква степен на плурализъм, но този плурализъм е строго ограничен и подчинен на интересите на съществуващата властова структура. Наличието на алтернативни медии трябва да обединява разпръснатите революционни сили в една централизирана мрежа с ясна политическа програма. В условията на нелегалност и репресии, това е средство за координация и връзка между различни кръгове и активисти. Важно е да се възпитава съзнание у работническата класа, да разяснява класовата борба и да разобличава буржоазната пропаганда. Това прави една медия централен инструмент и оръжие за формиране на пролетарска идеология и противопоставяне на опортюнизма и реформистките течения.
Ленин е критичен към онова, което нарича „спонтанно” работническо движение– такова, което се ограничава до икономически искания и борба срещу отделни прояви на експлоатация. Той подчертава, че без революционна организация – израз на най-съзнателната част на работническата класа – не може да се изгради пълно политическо съзнание и последователна стратегия за борба. Затова е необходимо да се изгражда инструмент за колективна агитация, пропаганда и организация, чрез който се разпространява марксистката идеология и се свързват отделните борби в обща стратегия.Трябва да се отразяват конкретни случаи на експлоатация, полицейско насилие, корупция и социална несправедливост, като така се показва системния характер на капитализма. Именно такава роля играе революционната комунистическа преса: тя обединява, възпитава и ориентира борбата срещу цялата капиталистическа система.
Медията не е просто средство за разпространение на новини – тя е инструмент на борбата, възпитанието и изграждането на революционно движение.
