РКБ, Червена Искра №3, 04.2026
Капиталистическите общества биват измъчвани от лошо психично благополучие, но въпреки това психичните разтройства остават силно оспорвана идея. Не се оспорва фактът, че лошото психично здраве съществува като нещо реално, но има малък консенсус относно неговата причина. Това несигурно разбиране за психичните заболявания има сериозни последици за точните диагнози. Липсата на ясно дефинирани концептуализации на проблемите с психичното здраве често действа като значителна пречка за развиването на точно разбиране за разпространението на психичните заболявания. Неяснотата е допълнително повлияна от факта, че много проблеми с психичното здраве не се съобщават от тези, които ги изпитват, като се оценяват като не толкова сериозни, колкото проблемите с физическото здраве. Освен това, страхът от стигма и дискриминация, ако признаят, че се чувстват психично неразположени, продължава. Поради това, доброто разбиране на разпространението на психичните заболявания при капитализма е трудно, като данните отразяват различни концептуализации, професионални интерпретации и готовността на хората да съобщават за проблеми с психичното здраве.
Световната здравна организация изчислява, че през 2021 г. в световен мащаб 1 на 8 души е страдал от проблем с психичното здраве, като 301 милиона и 280 милиона са изпитвали съответно тревожност и/или депресивни разстройства. Психичните заболявания представляват значителна причина за общата глобална тежест на болестите, като депресията се оценява като втората водеща причина за нетрудоспособност) в световен мащаб. В развитите капиталистически страни повсеместният характер на психичните заболявания е ясен. В Англия през 2021 г. приблизително 1 на 6 възрастни са изпитвали често срещано психично разстройство, като депресия, тревожност, фобии, панически разстройства и обсесивно-компулсивно разстройство. Това е 20% увеличение от 1993 г. От всички така наречени често срещани психични разстройства, генерализираното тревожно разстройство (GAD) и депресията са двете най-често срещани. Освен това разпространението на мисли за самоубийство и самонараняване се е увеличило, като 5,4% от хората имат самоубийствени помисли, а 6,4% са се самонаранявали в даден момент от живота си. Това е увеличение съответно от 3,8% и 2,4% от началото на века.
Въпреки че всеки в обществото може да развие психично заболяване, не всеки има равен шанс за това. Моделите на психични заболявания, основани на социална класа, пол, раса, етническа принадлежност и възраст, наред с други фактори, показват, че лошото психично благополучие не е равномерно разпределено. Сред всички тези детерминанти, социалната класа и нейното пресичане с форми на потисничество и дискриминация – като расизъм, сексизъм, куиърфобия и дискриминация срещу нетрудоспособност, които оформят специфичните ни преживявания за собственото ни класово положение и изострят уникалния опит на индивида за собственото му психично здраве – е може би най-важният. Приемането на връзката между социалната класа и физическото здраве е често срещано явление. Много малко хора биха оспорили общата идея, че средно здравето на хората става прогресивно по-лошо, колкото по-надолу по скалата на доходите се намират. Икономическото неравенство излага хората на материални условия – като жилище, храна, условия на труд, образователни възможности и обстоятелства на околната среда, наред с други – които са или положителни, или вредни за здравето на човек, както физическото, така и психическото.
Капитализмът във всичките му аспекти е най-големият определящ фактор за психичното благополучие, по-специално чрез принудата за продажба на работната сила и подчиняването на човешките потребности на рентабилността. Психичните заболявания възникват от диалектически процес, посредничен от самия трудов процес – те са истински материалистически феномен, развиващ се от взаимодействието между материалността на човешкото тяло, неговите присъщи нужди и желания и материалността на капиталистическото общество.
Централно за марксисткото разбиране на психичното здраве е понятието за отчуждение. При капитализма работниците са отчуждени от продуктите на своя труд, от самия трудов процес, от другите хора и от собственото си родово битие. Това отчуждение не е само икономическо, а и психично: то се проявява като тревожност, депресия, емоционално вцепеняване, загуба на смисъл и всеобхватно чувство за безсилие. Психичното страдание следователно не е случаен страничен ефект на капитализма, а директен резултат на отчуждените социални отношения.
Биологични обяснения
При капитализма преобладават биологичните обяснения за психичните заболявания, прониквайки в професионалните разбирания. Приемането на психичните заболявания като произлизащи от биологичната дисфункция на тялото датира от векове. И все пак, биомедицинският модел, който доминира в сегашната си форма, до голяма степен е възникнал през 70-те години на миналия век, подкрепяйки развитието на биологичната психиатрия, която оттогава има хегемонна власт. В непосредствена следвоенна епоха става все по-очевидно за тези в и извън психиатрията, че методите за диагностициране на психични заболявания не са надеждни и валидни. Нарастващата критика през 60-те и 70-те години на миналия век идва от движението срещу психиатрията, под чието широко обозначение Ървинг Гофман, Р. Д. Лейнг, Дейвид Розенхан, Томас Сас, Томас Шеф и Дейвид Купър, наред с други, са силно критични към отношението на обществото към хората с проблеми с психичното здраве и към начина, по който се разбира психичното заболяване. Техните твърдения сериозно оспорват легитимността на психиатрията. За много критици психиатрията е малко повече от средство за социален контрол, както се вижда от съдържанието и използването на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM).
Публикуван за първи път през 1952 г., DSM бързо започва да доминира професията, монополизирайки начина, по който се разбират психичните заболявания, и действайки като източник на информация за психиатрите и психолозите, за да осмислят и етикетират своите наблюдения. Въпреки професионалната си популярност, той никога не е страдал от недостиг на критики. Известно е, че хомосексуалността е идентифицирана като социопатично разстройство в първата публикация, която е премахната през 1974 г. Освен това, през 1980 г., с публикуването на DSM III, възприеманите несигурности/несъвпадения относно половата идентичност са включени като разстройство. DSM също е жизненоважен източник, използван за оправдаване на историческото свръхпредставяне и диагностициране на лица от етнически и расови малцинствени произход. Осъдителната история на усилията на DSM да кодифицира в „наука“ база от знания, която както пряко, така и косвено е довела до контролиране на действията на определени социални групи, е накарала хора, да идентифицират DSM като насърчаваща база от знания, която съответства на евгеничните принципи.
Биологичната концепция за психичните заболявания твърди, че то е вкоренено в генетиката и биохимията на индивидите и следователно, че важни проблеми с психичното здраве, като депресия, тревожност и шизофрения, възникват от определени органични състави на тялото. Отразявайки биомедицинските ценности, влиятелните интервенции са основани на медицински принципи и по този начин лекарствата са разглеждани като единственият метод за коригиране на тези етиологични причини. Олицетворение на това е теорията за химичния дисбаланс на мозъка, идея, която е получила широко признание сред специалистите в продължение на повече от три десетилетия. Твърди се, че различните нива на невротрансмитери в мозъка, като допамин, серотонин и норадреналин, влияят върху развитието на проблеми с психичното здраве, включително, наред с други, депресия, тревожност и шизофрения. Защитавайки болестния модел на психичното заболяване, специалистите по психично здраве са начело на тази рамка. Твърди се, че подкрепени от научни знания, специалистите са възприели биомедицинска програма, за да утвърдят своя професионален статус.
Като марксисти, нашето разбиране за психичните заболявания трябва да се противопостави на модела на болестта на психичните заболявания – без да отхвърля възможността за биологични причини в конкретни индивидуални случаи – и вместо това да се съсредоточи върху контекстуализирането на развитието на лошо психично благополучие в обществото. Психичното заболяване е дълбоко материалистично явление, до голяма степен определено от взаимодействието между материалните условия на обществото и съответната икономическа организация, както и позицията на индивида в него. Необходимо е социално разбиране за психичното здраве, подобно на това на социалния модел на увреждане. През 70-те години на миналия век британски социалистически и вдъхновени от марксизма активисти, отхвърлят биологичните интерпретации на увреждането и усилено се застъпват за разбирането на увреждането като социална идентичност, предоставена на индивидите, отразяваща тяхното потисничество и експлоатация. Макар че потенциално изпитват физическо или когнитивно увреждане, това не е същото като увреждането като социална категория, което отразява техния социален статус на експлоатация и потисничество като следствие от това, че капиталистическото общество е организирано и функционира по начин, който изключва индивиди с определени увреждания. По този начин капитализмът създава увреждане, особено чрез изключването на индивиди с увреждания от работната сила.
Икономика
Разпространението на обяснението за психичните заболявания като биологичен феномен също отразява господстващите отношения на капитализма, при които социалните противоречия се представят като лични провали, а колективните проблеми се прехвърлят върху отделния индивид. Не само това, но приемането на биологията като коренна причина за психичните заболявания предлага много доходоносна основа за разширяване на търговските медицински и фармакологични предприятия.
Като метод за стимулиране на икономическия растеж, моделът на психичните заболявания като болест е много привлекателен, предвид ролята му в разширяването на фармацевтичния пазар от 70-те години на миналия век. Като такава, индустрията активно насърчава собственото си развитие и утвърждаване. През последните четири десетилетия фармацевтичната индустрия инвестира не само в разработването на нови продукти, но, което е важно, и в база от знания, която подкрепя модела на болестта. Тя участва значително в провеждането на изследвания и финансирането, управлението и анализа на лекарствени проби, включително игнорирането на отрицателни резултати, като част от по-широки усилия за създаване на благоприятни данни. Освен това, индустрията е повлияла на начина, по който се представят продуктите ѝ, като е наемала представители на индустрията да пишат положителни отзиви и е насърчавала академичните среди, често използвайки финансови стимули, да одобрят тази работа. В този смисъл, фармацевтичната индустрия дори е подкрепила разширяването на много академични катедри.
В допълнение към тези усилия, фармацевтичната индустрия разширява пазарите си, като разширява медицинската основа, върху която се оценяват психичните заболявания. В коалиция с психиатрията, индустрията заема мощна позиция, като е в състояние да дефинира „нормалността“, експоненциално свивайки това, което представлява „нормално“. През последните четиридесет години все повече когнитивни и субективни преживявания са преосмислени като възможности за медицинска намеса. С преобладаването на все по-тясното определение за „нормално“, се разчита на лекарствата, за да се върне индивидът към възприемано състояние на нормалност. Вместо да отразява растежа на обективно съществуващите проблеми с психичното здраве, медикализацията отразява манипулирането на знанието с цел икономически растеж. Директната връзка между фармацевтичната индустрия и разширяването на модела на болестта отразява значително ролята на индустрията в комерсиализирането на субективността, идентифицирайки преживяванията на психиката като възможности за печалба и придавайки им стойност.
Индивидуализация
Значително следствие от рамката на медицинската наука за разбирането на психичното здраве е конструирането на психичното заболяване като индивидуален проблем. Доминирането на биологията отразява загрижеността на неолиберализма за личността, като както причините, така и решенията на психичните заболявания са съсредоточени около индивида. Нарастващата популярност на когнитивно-поведенческата терапия – чиито принципи са да се промени начинът, по който индивидите мислят за проблемите, за да се промени поведението им – през този век може да се разглежда като друга илюстрация на индивидуализацията на психичните заболявания.
Диагнозите и изследванията на причините за психичните заболявания при капитализма започват и завършват с индивида, който се нуждае от корекция, за да се интегрира в обществото. Разглежда се от медицинска гледна точка, като причината се намира в биологичния и химичния състав на индивида и като такова е нещо, върху което индивидите и обществото като цяло имат малък контрол. Това замъглява значението на социалните и икономическите фактори в преживяването на психичното здраве и разпространението на психичните заболявания. Моделът на болестта и процесът на медикализация приватизират социалните проблеми, когато всъщност са необходими радикални социални и икономически промени, включително премахването на наемния труд и реорганизацията на производството около човешките потребности, а не около печалбата.за да се облекчи и предотврати страданието. Капитализмът и неговите ценности трябва да се разбират като неразделна част от определянето на развитието и характера на психичното здраве.
Марксистка гледна точка
За Енгелс безработицата и нищетата винаги са били на една злополука или смърт разстояние, докато капризите на „Лесе-фер“ системата определяли дали даден човек ще може да вечеря или ще бъде оставен на несигурността на пазара, без защита или гаранции. Условията на остра несигурност на съществуването имали драматични последици за психическото състояние на много хора от работническата класа. Всъщност степента, до която непостоянството и мизерията на живота помрачавали психическото благополучие, била такава, че Енгелс отбелязал как самоубийството „е станало модерно сред английските работници и много бедни се самоубиват, за да избегнат мизерията, от която не виждат друг начин за бягство“. Злоупотребата с алкохол, която днес се счита за проблем с психичното здраве, също била често срещана. Пиянството, както го нарича Енгелс, оставало един от малкото източници на удоволствие, достъпни за работническата класа, много от които се отдавали прекомерно, за да прикрият мизерията на съществуването. Такова поведение, категорично твърди Енгелс, е пряк резултат от експлоататорско съществуване: „Тези, които са деградирали работния човек до обикновен предмет, носят отговорност.“
Анализът, представен от Енгелс, предоставя съществена основа, върху която да се изгради марксистко разбиране за психичното здраве, поставяйки появата на лошо психично благополучие в рамките на капитализма и социалните отношения на експлоатация и потисничество. Въпреки че трябва да отхвърлим биологичния детерминизъм, биологията влияе върху психичното здраве. Но биологията не действа изолирано от социалния контекст. Психичното здраве при капитализма се развива от диалектическа връзка между, от една страна, материалните условия на капитализма и, от друга страна, телесната и следователно материална природа на индивида. Психичното здраве е продукт на непрекъснато взаимодействие между по-широкото общество и биологичните и психологическите желания, потребности, инстинкти и желания, които имат присъщо телесно съществуване.
Въпреки че Маркс не е формулирал последователна психологическа теория и въпреки опитите да му се наложи един вид психологически релативизъм, той твърди, че „първо трябва да анализираме човешката природа като цяло, а след това с модификациите във всяка историческа епоха“. Маркс е бил остро осъзнат за определени елементи като присъщи на човешкия опит: импулси и потребности, като глад и секс, от една страна, и това, което Ерих Фром нарича „страсти“, от друга, като например нуждата на индивида да изразява креативност и да демонстрира и изпитва свързаност с другите и природата. За Маркс човешката природа има двойни качества – едните са определящи и основани на телесното съществуване на индивидите, а другите са продукт на социалното съществуване. Заедно те съставляват истински материалистическо разбиране за психичното здраве.
Макар ограничени реформи временно да облекчават страданието, марксисткият анализ признава, че масовото психично страдание не може да бъде премахнато в рамките на капитализма, а само чрез неговото революционно преодоляване.
Библиография:
- Anne Harrington, Mind Fixers: Psychiatry’s Troubles Search for the Biology of Mental Illness (New York: W.W. Norton & Company, 2019), 128.
- Bonnie Burstow, Psychiatric Eugenics Then and Now—You Betcha It’s Still Happening, Mad in America, July 31, 2019.
- Carl Baker and Esme Kirk-Wade, Mental Health Statistics: Prevalence, Services and Funding in England
- Erich Fromm, The Crisis of Psychoanalysis: Essays on Freud, Marx and Social Psychology (London: Jonathan Cape, 1971), 65.
- Edward Shorter, A History of Psychiatry: From the Era of the Asylum to the Age of Prozac (New York: Wiley, 1998), 302.
- Friedrich Engels, The Condition of the Working Class in England, 114, 127.
- James Davies, Sedated: How Modern Capitalism Created our Mental Health Crisis (London: Atlantic Publishers, 2021).
- Joanna Moncrieff, Psychiatric Drug Promotion and the Politics of Neoliberalism, British Journal of Psychiatry (2006): 188, 301–2.
- Karl Marx, Capital, vol. 1 (London: Lawrence and Wishart, 1977), 571.
- Robert Whitaker, Psychiatry Under the Influence, The Sedated Society: The Causes and Harms of Our Psychiatric Drug Epidemic, ed. James Davies (Basingstoke: Palgrave Macmillan, 2017), 165.
