Хорхе Мартин, 21 август 2026 г.
Следващият текст се основава на реч, произнесена от Хорхе Мартин на неотдавнашна среща на международното ръководство на Революционния комунистически интернационал. В нея той анализира екзистенциалната криза на европейския капитализъм и въздействието, което тя ще има върху класовата борба.
Европейският капитализъм е изправен пред екзистенциална криза. Напоследък отделихме много време за обсъждане на световните отношения, съсредоточавайки се главно върху въпроса за Съединените щати, Русия и Китай. Но очевидно относителният упадък на американския империализъм и възходът на Китай и Русия поставят Европа в много особено положение.
Тази криза всъщност не е ново явление. Тя се развива от много дълго време. Всъщност бихме могли да проследим началото ѝ до периода след Втората световна война, с появата на Съединените щати като доминираща световна империалистическа сила и на Съветския съюз като единствената противостояща ѝ сила.
Сега относителният упадък на американския империализъм изведе кризата на европейския капитализъм на повърхността. Той я разкри така, че всички да могат да я видят.
В същото време възходът на китайския империализъм, който представлява процес, продължил 30 години, също вече играе много важна роля в тази криза.
Кризата от 2008 г. беше един от няколкото повратни момента в кризата на европейския капитализъм.
Преди кризата от 2008 г. обединените икономики на Европейския съюз, включително Великобритания, която по това време беше част от Европейския съюз, бяха с 23 процента по-големи от икономиката на Съединените щати. Сега икономиката на Съединените щати е с 18 процента по-голяма от обединените икономики на Европейския съюз и Великобритания.
Както Съединените щати, така и Европа бяха еднакво засегнати от кризата през 2008 г., но излязоха от нея по-малко различен начин. В този момент между двете настъпи раздалечаване.
От 2008 г. насам растежът на БВП на Съединените щати е 123 процента. Растежът на БВП на Китай е 453 процента. Но общият растеж на Европейския съюз и Великобритания е едва 53 процента. Това е по-малко от половината от растежа на Съединените щати и по-малко от една десета от икономическия растеж в Китай. Именно това поставя европейския капитализъм в изключително неизгодно положение.
Това се случва в момент, когато е настъпила и огромна промяна в характера на световната икономика, от глобализация и свободна търговия към ситуация, в която световната икономика се разпада на враждуващи съперничещи си търговски блокове.
Европейска интеграция
Това, за което говорим, е процесът на дългосрочния упадък на европейския капитализъм.
Още през 70 те години на миналия век имаше световна криза на капитализма, първата след продължителния следвоенен подем. Управляващата класа отговори с това, което обикновено е известно като неолиберализъм, което по същество се свежда до атака срещу социалната държава, отварянето за частна печалба на цяла поредица от части на икономиката, които преди това бяха в ръцете на държавата.
Горе долу след този период имаше много силен тласък към европейска интеграция, който завърши с въвеждането на еврото като единна валута за Европейския съюз.
Причината за създаването на Европейския съюз под една или друга форма съществуваше от много десетилетия. Това беше дълъг процес, но по същество представляваше опит на слабите отделни европейски капиталистически сили да се обединят, за да се опитат да получат малко предимство в конкуренцията на световния пазар.
Различни фактори се съчетаха в продължение на много десетилетия преди това. САЩ бяха ранен поддръжник на европейската интеграция под господството на Съединените щати. Но тя също така представляваше опит да се постигне сделка между буржоазията на Франция и Германия за икономическо споразумение, което да предотврати война на европейска земя.
Но истината е, че когато еврото най-накрая беше въведено, то беше въведено твърдо под господството на германския капитал, който беше най-силният в тази съвкупност от различни капиталистически сили.
То беше въведено също така на основата на задължителни постоянни политики на икономии. Ако си спомняте, критериите на Договора от Маастрихт, които никой всъщност никога не изпълняваше, гласяха, че държавите не трябва да имат съотношение на дълга към БВП над 60 процента и бюджетен фискален дефицит над 3 процента.
По онова време за повечето държави това не изглеждаше като особено голям проблем. Само за да ви дам представа, преди кризата от 2008 г. съотношението на испанския дълг към БВП беше около 30 процента. Но дори и тогава тези критерии все пак означаваха политики на икономии.
Както казах, всичко това беше направено под господството на Германия. Германският капитал извлече огромни ползи от въвеждането на еврото. В Германия това беше съчетано с цяла поредица от контрареформи в областта на труда, реформи, които увеличиха конкурентоспособността на германските продукти.
Имаше огромен трансфер на средства от ЕС към южноевропейските държави за инфраструктурни проекти и така нататък, което от своя страна създаде зависим пазар за германските износни продукти.
По онова време имаше много евтини пари, много ниски лихвени проценти. И това доведе до известен растеж на икономиката.
По онова време ние обяснявахме, че е невъзможно да се обединят икономики, които имат различни нужди и които се движат в различни посоки. Препоръчвам на другарите да препрочетат документа, който Алън Уудс написа през 1997 г. и който се нарича „Социалистическа алтернатива на Европейския съюз“, в който се анализира този процес.
Трябва да признаем, че европейската капиталистическа класа стигна по-далеч, отколкото смятахме за възможно в този процес на европейска интеграция.
Въпреки това основното противоречие, което бяхме посочили, остана в самото сърце на Европейския съюз, а именно невъзможността да бъдат обединени различните икономики на държави, които се движеха в различни посоки.
Да кажем например, че гръцката икономика изпада в криза. Те не могат да девалвират валутата си, защото нямат собствена валута. Следователно те са принудени към „вътрешна девалвация“ чрез масовото унищожаване на жизнения стандарт на работниците. Това е единственият начин да си възвърнат конкурентоспособността в този момент от икономическия цикъл.
Европейската управляваща класа също така оттогава насам се бори с този проблем под формата на опити за постигане на политическо единство, което да подкрепи това икономическо единство. Политическо единство под господството на Германия, тоест.
Но истината е, че през всичките тези години това никога не е било постигнато. Няма нищо общо в общата европейска политика. А сега, под ударите на икономическата криза и промените в световните отношения, тя се разпада още повече.
Вместо по-нататъшно единство това, което сега обсъждат, е премахването на ветото, системата на консенсус за вземане на решения, защото тя не работи. Системата на вето означава, че Орбан в Унгария можеше да държи ЕС като заложник по-различни въпроси, от които се интересуваше.
След това дойде, както казах, кризата от 2008 г., която беше последвана от мащабно спасяване на банките, което на свой ред доведе до дълговата криза от 2011 до 2015 г.
Това наистина доведе ЕС до пределно напрежение и предизвика масови движения срещу икономиите във всички държави, като основната жертва беше Гърция.
След това имахме шока от COVID 19. Отново това означаваше огромно натрупване на дълг. Общият дълг на ЕС се увеличи от 58 процента преди 2008 г. до общо 88 процента. Това е значително над лимита от Маастрихт.
Тази обща стойност от 88 процента не отразява реалното положение. Германия все още е на около 60 процента. Това е най-голямата икономика в ЕС.
Но икономиките на Великобритания, която вече не е в ЕС, Белгия, Италия, Франция и Испания са с дълг към БВП над 100 процента. В някои случаи той е 130 процента или 120 процента, което е напълно неустойчиво. Това е една от основните причини за политическите им кризи.
На празен ход
Сякаш това не беше достатъчно, след това през 2022 г. дойде войната в Украйна. Санкциите срещу Русия ще останат в историята като един от най-добрите примери за това как европейските капиталисти сами се прострелват в крака. Това важи особено за Германия.
Европа сама се лиши от достъп до евтини руски петрол и газ. Преди руският петрол представляваше 27 процента от вноса на петрол в Европа. Сега той е спаднал до 2 процента (става дума за директния внос, част от руския петрол все още идва през Индия). Делът на руския газ в общия внос на Европа спадна от 45 на 13 процента.
Това е неравномерно в различните държави. Някои държави са засегнати много по-тежко. Някои имат свои собствени алтернативни или местни източници на доставки. Най-тежко засегнатата държава е Германия.
Това доведе до натиск от страна на Съединените щати да завладеят енергийния пазар в Европа.
Борбата за господство над световните енергийни пазари е много важна част от световната междуимпериалистическа борба. Очевидно Китай има предимството при възобновяемите енергийни източници: слънчеви панели, електрически батерии, но също и изграждането на атомни електроцентрали. Съединените щати нямат предимство в тази област.
През последните няколко десетилетия Съединените щати преминаха от нетен вносител на енергия към нетен износител на енергия. Развитието на фракинга е голяма част от тази промяна.
Вносът на американски газ в Европа се увеличи от 2 процента на 28 процента. При втечнения природен газ, транспортиран по море, САЩ преминаха от доставчик на 25 процента до доставчик на 66 процента от целия внос. Американският петрол се увеличи от 8 на 15 процента от европейския внос.
Това е един косвен показател, така да се каже, за засиленото господство на Съединените щати над европейския капитализъм в резултат от войната в Украйна.
Войната в Украйна очевидно не беше в националния интерес на германската управляваща класа. И това обяснява първоначалното ѝ нежелание да се намеси.
Сега Съединените щати се опитват да се възползват максимално от тази ситуация в своя собствена полза. Това е процес, който започна преди две или три години, но се ускори през последната година и дори през последните шест месеца.
САЩ се опитват да развият поредица от газопроводи и газови терминали в Европа, доминирани от Съединените щати, за да обвържат цяла поредица от държави с доставки от Съединените щати, особено на Балканите и в Източна Европа.
Има три съоръжения, които са ключови за цялата тази инфраструктура. Едното е терминалът в Хърватия на остров Крък, който сега обвързва Хърватия с доставки на газ от Съединените щати. Той все още не е построен, но има споразумение да бъде изграден газопровод от Хърватия до Босна и Херцеговина. Това е много съмнителна сделка, която очевидно нарушава европейските правила за обществени поръчки. Тя е част от борбата между Европейския съюз и Съединените щати.
Има терминал FSRU в Гърция, който също е доминиран от САЩ терминал. И има терминал в Полша, наречен терминал Швиноуйшче.
Идеята е да се изгради поредица от газопроводи, които да свържат всичко това във вертикален газопровод, простиращ се от Полша чак до тези терминали в Южна Европа.
Някои от тях вече съществуват. Част от това вече е частично изградено. Но целта е ясна: достъпът до руските доставки на газ и енергия да бъде заменен на по-постоянна основа.
Имаше цяла поредица от срещи и срещи на върха. Американският министър на енергетиката Крис Райт лети от Босна до Хърватия, Гърция и всички тези държави. Съществува инициативата „Три морета“ за свързване на Адриатическо, Балтийско и Черно море, която е поле на ожесточена борба между Европейския съюз и Съединените щати.
След това има Трансатлантическата среща на върха за газова сигурност, включваща 12 държави: Гърция, България, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Молдова, Украйна, Хърватия, Литва, Сърбия, Босна и Херцеговина, под егидата на Съединените щати.
Това, на което сме свидетели, е много, много остра борба между американския империализъм и европейския капитализъм за контрол над енергийните пазари.
Но най-важното въздействие от загубата на евтини енергийни доставки от Русия беше в Германия.
Не искам да давам прекалено много цифри, но мисля, че другарите трябва да разберат пълния мащаб на този въпрос.
Промишленото производство в Германия е спаднало с 9,5 процента по обем спрямо периода преди войната в Украйна. Има определени отрасли, които са по-енергоемки, като химическата промишленост, която е основен елемент на германския промишлен капитал. В този сектор производството е спаднало с 20 процента. В металургичната и хартиената промишленост съответно 8 и 9 процента от всички работни места са били унищожени през този период.
Говорим за много остър шок за много кратък период от време.
През последната година германската промишленост е унищожавала по 15 000 работни места на месец, или 180 000 за една година. Разбира се, предстои още.
Загубата на евтина енергия не е единственият фактор, но със сигурност беше огромен шок, който драматично ускори този процес.
Истината е, че германската промишленост, която е в основата на европейската индустриална мощ, вече до известна степен беше остаряла. Тя изоставаше от други, по-динамични индустриални сили, главно Китай.
Хамид направи много интересна забележка в един от епизодите на подкаста Against the Stream. В продължение на много десетилетия Германия изграждаше предимството си в световната икономика главно върху един отрасъл: автомобилната промишленост, около която беше организирана цяла поредица от спомагателни отрасли. И те станаха много добри в това.
Но след това станаха самодоволни. Поради много голямата тежест на автомобилната промишленост с двигатели с вътрешно горене в цялостната икономика те бяха по-малко способни да правят нововъведения, когато настъпи преходът от двигатели с вътрешно горене към електрически автомобили с батерии.
Китай, ако щете, имаше предимството на изостаналостта. Преди това в Китай нямаше огромна автомобилна промишленост. Това, което имаше, беше предимно чуждестранна собственост, като например германски компании, използващи евтина китайска работна ръка за производството на автомобили, проектирани да работят с петролни горива.
Поради това за Китай беше сравнително по-лесно да направи скока към електрическите автомобили. Всъщност, ако погледнете, някои от водещите китайски компании за електрически автомобили, които днес доминират на световния пазар, са започнали като производители на батерии за мобилни телефони, по същество това е същата технология.
Притисната от Америка…
След това, в допълнение към всички тези сътресения, Тръмп се върна на власт. Той реши, че вече не се интересува от поддържането на трансатлантическия съюз в предишната му форма. Това беше още един голям шок за европейските капиталисти.
Това беше илюстрирано от две срещи.
Първата беше, когато Джей Ди Ванс отиде на Мюнхенската конференция по сигурността в началото на миналата година. Той по същество предприе атака срещу Европа в следния дух: „Съединените щати гарантират сигурността на Европа от десетилетия. Вие паразитирате на наш гръб. Сега е време да си платите.“
Това не е само идея на Тръмп. Още при администрацията на Байдън, а преди това и при първата администрация на Тръмп, имаше търговски конфликти между Европа и Съединените щати по цяла поредица от въпроси: стомана, мита, технологични компании, френско вино, шотландско уиски. Но това със сигурност беше качествен скок в този конфликт.
След това имаше срещата през юли миналата година, докато Доналд Тръмп играеше голф в Шотландия. Европейските лидери, начело с фон дер Лайен, отидоха там, за да му засвидетелстват почитта си. Те постигнаха споразумение, което беше унизително за Европа, в което се ангажираха да купуват огромни количества енергия от Съединените щати.
Общата сума беше нещо от порядъка на 750 милиарда евро за американска енергия. Не е ясно дали това действително се осъществява, но това е общата посока на нещата. Това беше общ ангажимент с цел да се угоди на Тръмп.
Все повече европейските капиталисти осъзнават, че Съединените щати вече не могат да бъдат смятани за съюзник.
Все пак търговските отношения между Европа и САЩ продължават да бъдат най-големите търговски отношения в света. Но те вече не се водят повече или по-малко добросъвестно. Сега между двете страни има безмилостна конкуренция. Или по-точно, безмилостна атака, настъпление на Съединените щати срещу Европа и нейните пазари.
Виждали сме това във всякакви области: регулациите за технологичните компании, въпроса за енергията, въпроса за Гренландия.
Не само това, но Съединените щати открито заявиха, че водят тотална война срещу политическия истаблишмънт на Европа. Намерението им е да установят приятелски настроени правителства в различни държави и те открито подкрепят десни популистки партии на различни места.
Това е думата на деня –транзакционно отношение. Това по същество означава, че Съединените щати ще използват всички средства, с които разполагат, за да постигнат целите си. Ако не постигнат цялата си цел в началото, те ще постигнат част от тази цел и след това ще продължат да оказват натиск в посоката, която желаят.
Всичко това е записано в известния документ Стратегия за национална сигурност.
Целта е също така държавите да бъдат набелязвани една по една, за да се види върху кои държави могат да упражнят по-голямо влияние.
Очевидно това невинаги се е получавало така, както са възнамерявали. Съединените щати наистина подкрепиха много открито и много силно преизбирането на Орбан в Унгария. И загубиха.
Но общото намерение и общата посока на тези отношения са много ясни.
Това не означава непременно, че намерението на Съединените щати е например да унищожат НАТО. Но това, което те по същество искат, независимо дали то включва унищожаването на НАТО или не, е отношение, от което те извличат повече ползи.
Те искат европейските държави да харчат повече за отбрана, което, разбира се, означава разходи за оръжия, произведени в САЩ. Те смятат, че европейските държави трябва да помагат на Съединените щати винаги когато Съединените щати изискват това от Европа, без да имат думата или да бъдат консултирани относно решенията, които Съединените щати вземат, например в Иран.
По този въпрос Съединените щати са много сериозни и решителни.
Миналия петък те започнаха общ преглед на разположението на НАТО в Европа, което означава изтегляне на войски от Германия, което вече е започнало. Сега част от тези войски са преместени в Полша или другаде. Но има ясна обща посока на развитие.
Между другото, Съединените щати не се изтеглят във военно отношение от Германия. Те все още искат да контролират изключително важните американски военни бази в Германия, които изиграха решаваща роля във войните в Украйна и Иран.
Но сега виждаме неща, които бяха немислими дори преди 24 месеца. Например испанското правителство да отказва на САЩ използването на военните им бази в Испания за операцията им в Иран. Имаше подобни конфликти на по-ниско равнище във Франция и Италия относно използването на американски военновъздушни бази, относно това дали е било поискано разрешение, или не, и относно транспортирането на оръжия за Израел.
Правителствата на някои от тези държави частично отказаха достъп на Съединените щати с цел това да бъде показано пред обществеността, за пропаганда. Но не става дума само за това. Съществува сериозен конфликт между европейските капиталистически сили и Съединените щати, който намира отражение и в тези въпроси.
…и Китай
Настъплението на Съединените щати е само един аспект на проблема, пред който е изправен европейският капитализъм. Другият е възходът на Китай.
Сега Китай е частично отрязан от американския пазар заради санкциите и търговската война. Той има огромен свръхкапацитет в почти всичко и се нуждае от пазар, на който да продава тези продукти.
Това е логиката на империализма в нейната чиста същност. И тя оказва отрицателно въздействие върху европейската икономика, която не е в състояние да се конкурира с китайската икономика.
Това вече не се дължи само на факта, че производствените разходи са по-ниски в Китай, а и на това, че сега Китай е по-технологично развит от Европа.
Имаше две или три европейски автомобилни компании, главно във Франция, в които китайски производители на автомобили влязоха и договориха свободен капацитет в съществуващи европейски заводи, за да произвеждат собствените си автомобили без никакъв трансфер на технологии.
Видяхме как Макрон се изправи на Световния икономически форум през януари и каза: „Да, бихме искали китайците да инвестират в Европа. Но това трябва да бъде направено справедливо. Те трябва да ни прехвърлят част от своите технологии.“
Това беше немислимо преди 15 години. Отношенията бяха обратните.
Този въпрос, особено въпросът за производителите на електрически батерии и електрически автомобили, създава огромни разделения вътре в Европейския съюз. Някои държави казват: „Не, трябва да въведем протекционистични мита, за да защитим нашите индустрии!“
Други се надпреварват да приветстват китайските инвестиции в собствените си държави, преди други държави да ги привлекат. Има голяма борба между Испания, Турция и Унгария за това кой ще предложи най-добрите условия за инвестиции на китайските компании.
Китайската компания CATL строи завод за електрически батерии в Сарагоса в Испания, който се намира до автомобилен завод, собственост на Stellantis. Този завод за батерии се строи в малък град, където живеят само 1300 души. Те са довели над 2200 китайски работници, за да изградят завода, защото: първо, не искат да прехвърлят никакви технологии или ноу хау за това как е изграден заводът; и второ, защото в Испания няма 2200 квалифицирани инженери, които биха могли да изградят такъв завод.
След като заводът започне да функционира напълно, там ще има 4000 испански работници в сравнение с 1000 китайски работници, но те ще вършат само основната, нискоквалифицирана работа.
По Коледа бях на почивка в Испания и видях тези автомобили Ebro по улиците. Попитах сестра си: кой произвежда тези автомобили? Какво е това? Ebro беше стара испанска марка, която произвеждаше превозни средства от типа на Land Rover и камиони.
Тогава попитах изкуствения интелект и се оказа, че това е китайски производител на автомобили, който е установил завод за производство на автомобили в бившия завод на Nissan в Барселона, който беше закрит преди няколко години. И сега те произвеждат автомобили в Испания под испанската марка, която са купили от тази компания, която на практика вече не съществуваше.
Всъщност има няколко европейски автомобилни марки, които вече не са собственост на европейски компании и са били купени от китайски компании.
Това е доста важно. То засяга цяла поредица от сектори на икономиката.
Междувременно Китай атакува мекото подкоремие на Европа, Източна Европа, където е в пряка конкуренция с германския капитал. В Унгария те вече са построили завод за електрически батерии.
Но най-важната част от този въпрос, китайското настъпление срещу европейския капитал, е Германия. Отношенията между Китай и Германия са напълно преобърнати.
През 2022 г. за първи път Германия имаше търговски дефицит с Китай вместо търговски излишък. А през 2025 г. за първи път Китай изнасяше повече капиталови стоки за Германия, отколкото Германия изнасяше за Китай.
Преди Германия имаше търговски излишък от 1,5 милиарда евро с Китай. А сега има дефицит от половин милиард. За три или четири години е настъпил обрат от 2 милиарда евро в тези търговски отношения.
Германският капитал е изключително обезпокоен. Той е малко като пословичния елен, заслепен от фаровете. Напълно шокиран е и всъщност не знае какво да прави.
Има германски капиталисти, които казват: „Не, не, трябва да наложим мита.“ Други казват: „Не, не, тези мита няма да проработят. Трябва да се сдобием с технологията!“ Те са напълно разделени.
По този въпрос за Източна Европа имаше много интересна статия в Wall Street Journal, в която се казваше следното за китайския износ, не на стоки, а на заводи. В нея се казваше:
„Когато производител в Източна Европа или Южна Америка създава нов завод, той вече може да купи цялата екосистема: машините за шприцоване, роботизираните ръце, сушилните и софтуера за управление в облака директно от един единствен интегриран китайски доставчик.
„Китай вече е изял голяма част от обяда на германската промишленост и се готви да започне с вечерята“, заяви базираният в Лондон мозъчен тръст Център за европейска реформа в неотдавнашен доклад.“
Това е динамиката на процеса, който протича.
Ще ви дам само още един пример. В Китай има голям производител на бяла техника, наречен Midea. Той изнася по целия свят и има много голямо присъствие в Бразилия, Малайзия, Япония и други държави.
Неговият завод се нуждае от промишлени роботи. И така, какво направиха те? Купиха германска компания, която е третият по значение производител на промишлени роботи в света, наречена Kuka.
Тази компания все още има централа в Аугсбург. Но сега тя, по същество и на практика, е китайска компания. Това е износът на капитал, който дава на китайците огромно предимство. И със сигурност изяжда обяда на германската промишленост.
Сякаш това не беше достатъчно, както споменах по-рано, световната икономика сега е много по-разпокъсана. Търговските отношения между държавите са много по-конфронтационни и европейските капиталисти всъщност не могат да се конкурират в тази ситуация.
Основната причина беше подчертана в известния доклад на Драги отпреди няколко години. Той по същество каза, че проблемът, пред който е изправена Европа при конкуренцията в световната икономика в тази конкретна среда, е, че Европа не е единна държава с единен набор от регулации и с достатъчно големи капиталови пазари за необходимите инвестиции в тези нови технологии, като изграждането на центрове за данни, заводи за микрочипове и така нататък.
А каквото и да има Европа, като ASML, нидерландска компания, произвеждаща системи за фотолитография за полупроводниковата индустрия, се намира под ясното политическо господство на Съединените щати.
Имаше още един показателен инцидент по-рано тази година. В Нидерландия има китайски завод, Nexperia, който произвежда полупроводници, главно за автомобилната индустрия, електронни спирачни системи, силови агрегати и сензори за превозни средства.
Като част от опит на Европейския съюз да се противопостави на Китай, нидерландското правителство пое контрола над тази компания. Те също така бяха под натиск от Съединените щати в рамките на тази политика за отказване на технологии на Китай.
Това е безпрецедентно. Те по същество поеха управлението на тази китайска компания, която не им принадлежи.
Тогава китайците решиха, че ще спрат производството на тези микрочипове. В рамките на една седмица или десет дни повечето европейски автомобилни заводи и производители бяха принудени да спрат производството си, защото нямаха необходимите чипове. Накрая нидерландците бяха принудени да прекратят намесата си и да върнат този завод на законните му собственици в Китай.
И това наистина разкрива истинската същност на отношенията между двете страни.
Ограничението на европейския капитализъм е фактът, че между всички тези различни държави все още съществува национална конкуренция.
Надпревара във въоръжаването
Това се разкрива много ясно в стремежа към милитаризъм.
Европейските капиталисти сега осъзнават, че трябва да стоят на собствените си крака. Съединените щати, първо, вече не са готови да им осигуряват защитен чадър за сигурност. Второ, те вече не са надежден съюзник, който да прави това.
Тръмп говори за доставяне на изтребители F 35 на Европа, но с ограничени характеристики, така че Европа никога да не може действително да воюва срещу Съединените щати.
Цялата тази ситуация не е ситуация на приятелски отношения.
По време на войната в Иран имаше инцидент, при който швейцарците бяха поръчали няколко батареи за противовъздушна отбрана Patriot и изтребители F 35 от Съединените щати. Батареите Patriot не бяха доставяни или бяха доставяни с голямо закъснение, тъй като САЩ се нуждаеха от тях в Близкия изток. И тогава швейцарците казаха: „Добре, не получихме стоките си. Повече няма да плащаме за тях.“
И тогава Съединените щати казаха: „Добре, ще вземем тези пари, 126 милиона долара, които вече сте платили за F 35, и ще ги прехвърлим в сметката за ракетите Patriot, които все още не ви доставяме.“
Така че това не са приятелски отношения.
Ключовият въпрос е, че европейците осъзнават, че вече нямат този защитен чадър от Съединените щати в момент, когато Русия се очертава като много мощна индустриална военна машина в непосредствена близост до Европа.
Ако искат да защитават интересите си, тоест капиталистическите империалистически интереси на всяка една от европейските капиталистически сили, те трябва да се въоръжат възможно най-бързо.
Но са изправени пред сериозни пречки да направят това.
Първата е парите. Повечето от тези държави, с изключение засега на Германия, са силно задлъжнели. Откъде ще вземат парите, за да платят за превъоръжаването?
Освен това те са много, много изостанали. Европейските армии са в окаяно състояние. Особено британската, но не само тя. Това е първата пречка.
Втората пречка е фактът, че те са конкуриращи се отделни национални капиталистически класи, които всички се опитват да правят едно и също нещо.
В миналото те се обединяваха за някои проекти: европейски изтребител, европейска сателитна система, европейски танк. Военните индустрии на Италия, Франция и Германия участваха в съвместни проекти.
Но сега това вече не е така. Всички тези споразумения се разпадат.
Германците искат производството да бъде в Германия, в германски заводи, а французите искат производството да бъде във Франция, от френски компании. И италианците искат същото за себе си. Цяла поредица от такива споразумения се разпаднаха.
Орязване на социалната държава, за да се изгради военна държава
Това очевидно ни води до следващия въпрос, този стремеж към военни разходи неизбежно означава мащабно настъпление срещу европейската социална система.
И преди сме цитирали тази статия на един от редакторите във Financial Times, Джанан Ганеш, под заглавието: „Европа трябва да ореже социалната си държава, за да изгради военна държава“.
„Няма начин континентът да бъде защитен без съкращения на социалните разходи“, се казва в нея. „Всеки, всеки под 80 години“, това са всички тук, „който е прекарал живота си в Европа, може да бъде извинен, че смята огромната социална държава за естествения ред на нещата.“
Всъщност европейската социална държава не е огромна. Тя вече беше орязана доста през последните 30 или 40 години. Но все още е твърде голяма за управляващата класа при сегашните условия на криза. Той казва:
„Всъщност тя беше продукт на необичайни исторически обстоятелства, които преобладаваха през втората половина на 20 век и вече не съществуват. Едното беше скритата американска субсидия чрез НАТО, която позволяваше на европейските правителства да харчат определена сума за масло, която иначе можеше да отиде за оръжия. Другото беше фактът, че по време на златната епоха на социалната държава Европа имаше малка конкуренция от Китай или дори от Индия.“
Той твърди, че това е приключило, че това вече не е възможно и трябва да бъде унищожено. След това идва същината на тази статия. Той казва:
„Това не е устойчиво. Въпросът е дали обществеността е съгласна. Започнах да се съмнявам дали богатите демократични общества могат да извършват трудни реформи…“
По същество той казва, че е много по-добре да имаме диктатура, тъй като няма да се налага да си правим труда да минаваме през избори, за да получим правителството, което може да извърши тези съкращения!
Това всъщност е основата на кризата във Франция през последната една или две години или дори по-дълго. Те не могат да получат парламентарно мнозинство, което да поддържа прилагането на необходимите съкращения, от които управляващата класа се нуждае.
В случая на Франция става дума за съкращения на стойност 40 милиарда евро или повече. Те не могат да получат парламентарно мнозинство за това. Ето защо се съставят правителства и правителства падат.
Всички тези членове на парламента също имат собствените си работни места, които трябва да защитават. Те знаят, че ако гласуват за определени неща като съкращения на пенсиите, съкращения на социалната държава, няма да бъдат избрани на следващите избори.
В случая на Германия те използваха друг трик, за да избегнат този проблем. Тъй като нямаха мнозинство в новия парламент, който вече беше избран по волята на народа, за мерките, които искаха да въведат, те свикаха едно последно заседание на стария парламент, за да приемат тези мерки. Между другото, това беше подкрепено от Die Linke. Иначе нямаше да бъде прието.
В Германия сега също започват преглед на социалната система на стойност 30 милиарда евро. Но това важи за всяка една държава.
А след това Ганеш казва:
„Трябва да се появи елемент на истински страх, както може би вече се е случило. Има още една причина да смятаме, че съкращенията на разходите се продават по-лесно от името на отбраната“
Така че той почти признава, че европейските управляващи класи преувеличават опасността Русия да нахлуе в Европа утре сутрин, за да оправдаят съкращенията.
Те няма да могат да извършат това, от което се нуждаят, а именно да изградят модерна армия, достатъчно силна, за да защитава ефективно техните империалистически интереси.
Обясних различните причини, които ограничават програмата за превъоръжаване на Европа, но основната е, че това ще предизвика огромна политическа и социална ответна реакция. Защото това се случва в момент, когато легитимността на всички буржоазни институции, политически партии и буржоазни медии е на исторически ниско равнище в резултат на всички години след 2008 г. на капиталистическа криза, корупционни скандали, мерки за икономии, спасяване на банки и неравенство в доходите и богатството.
Някои хора казват, че популярността на Тръмп рязко е спаднала. Това е вярно. Но в сравнение с европейските лидери Тръмп е изключително популярен. Нетната популярност на Стармър, той вече си отиде, беше минус 51, тази на Макрон е минус 60, а тази на Мерц е минус 64! Мерц е на власт едва от около година.
Това са най-непопулярните правителства в Европа от много дълго време. А сега те се опитват да приложат най-непопулярните мерки от много дълго време. И след това хората се чудят защо навсякъде има възход на десния популизъм, във Великобритания, Австрия, Франция, Германия.
В Германия, която е най-важната капиталистическа държава в Европа, само една година след изборите AfD е на 29 процента, CDU се е сринал до 22 процента, а SPD е на 12, под Зелените. В някои социологически проучвания Зелените са на 13, а Die Linke сега е на 11, само на един пункт от SPD.
Подобна е ситуацията в Австрия. Колко месеца прекараха в опити да намерят коалиция, за да попречат на FPÖ да дойде на власт? Е, накрая сглобиха коалиция Франкенщайн от социалдемократите, консерваторите и либералите. Това сега доведе до това FPÖ да има 38 процента в социологическите проучвания, което е с 12 пункта пред следващата партия.
Това не би трябвало да изненадва никого. Колкото повече буржоазните либерали изграждат cordon sanitaire, защитни стени, толкова повече тези партии могат да се представят като партии срещу истаблишмънта и да печелят повече подкрепа.
Европейско разединение
И така, в обобщение, тази ситуация оставя европейския капитализъм в изключително слаба позиция и под натиск от всички страни: възхода на Китай като технологично напреднала сила; настъплението на Съединените щати; и възхода на Русия като силна военна сила в непосредствена близост.
В резултат на това всички центробежни тенденции в Европейския съюз се засилват неимоверно. Европейските държави са теглени във всевъзможни различни посоки, опитвайки се да намерят решение на кризата, споразумение, което устройва всяка една от тях.
Тук виждаме неща като например Испания, която влиза в конфликт със Съединените щати и се насочва към Китай. За да бъдем ясни, търговските и финансовите отношения между Испания и САЩ все още са много по-важни от тези с Китай. Но Испания се опитва да спечели известно предимство, като изгражда отношения с Китай и ухажва китайските инвестиции.
Няколко държави в Източна и Централна Европа са теглени в посоката или на Съединените щати, или на Русия.
А след това е Великобритания. В миналото ролята на Великобритания беше повече или по-малко да действа като мост за американските интереси вътре в Европа. Но сега Великобритания е извън Европейския съюз и вече не може да играе тази роля по същия начин.
Част от британската управляваща класа ще иска отново да се сближи с ЕС. Те осъзнават, че Брекзит беше голяма грешка от икономическа гледна точка. В същото време са под силен натиск от Съединените щати.
Идеята, че ще излязат от еврото и след това ще сключат независими търговски сделки с всички, Китай, Индия, Съединените щати, напълно се провали. Вместо това, с все по-голямото отдалечаване на Европа и Съединените щати една от друга, Великобритания пропада между пукнатините.
В случая на Германия, която отново е най-важната държава в Европа от гледна точка на капитала и класовата борба, тази криза означава началото на дълбоко разцепление между части от управляващата класа. Началото на това можеше да се види в присъствието на някои германски бизнесмени на Икономическия форум в Санкт Петербург и присъствието на високопоставени политици от AfD на същата среща.
Това е доста сериозно. Предполага се, че тези две държави са във война една с друга. Но все още има някои германски предприятия, които имат интереси в Русия. И има други, които по различни причини, достъп до енергия и така нататък, искат да възстановят тези отношения.
Така че в много държави възходът на десните популисти също отразява до известна степен разделения и разцепления вътре в самата управляваща класа. Различни части, може би различни индустрии, различни интереси гледат в различни посоки, поставяйки собствените си конкретни интереси над това, което може да се смята за общия интерес на управляващата класа.
Европейска революция
Сега, всичко това е много интересно. Трябва да го обсъдим подробно. Но в същото време не бива да забравяме друг аспект на тази дискусия. Ако погледнете всички тези различни фактори, това, което можете да видите, е, че се подготвя огромен взрив на класовата борба.
Вече на европейския континент видяхме предвестници на това. Масовите стачки „блокирайте всичко“ във Франция през септември миналата година. Общите политически стачки в Италия през октомври миналата година заради Газа. Масовите продължителни стачки в Белгия срещу мерките за икономии.
В Португалия имаше две общи стачки, които успяха да отблъснат предложена реакционна трудова контрареформа. Не толкова защото втората обща стачка беше много, много силна, всъщност не беше; беше донякъде половинчата, а защото Chega, дясната популистка партия, не беше готова да гласува за нея в парламента, когато се стигна до решаващия момент.
Тези десни популистки партии са много нестабилни формации, защото отговарят на различни интереси. Те трябва да запазят социалната си база, като се преструват, че са срещу истаблишмънта. Но във всяка държава, колкото повече се приближават до управлението, толкова повече смекчават политиките си и следователно губят социалната си база. Те се намират в това противоречие.
В Каталуния имаше учителска стачка преди около два месеца. Тя беше свикана от основните синдикати с изключение на Работническите комисии, които са най-големият синдикат в Испания, традиционно свързан с Комунистическата партия. Работническите комисии не се присъединиха към стачката до последния момент, когато стачката вече беше продължила известно време. Те се присъединиха към стачката и на следващия ден подписаха лошо споразумение. Те се присъединиха към стачката, за да предадат умишлено стачката.
Учителите гласуваха с огромно мнозинство против това споразумение и стачката продължи. Така основният синдикат, който ръководеше стачката, стана USTEC, който преди беше ляв редови синдикат, а сега е синдикатът с мнозинство сред учителите в Каталуния.
След като тази стачка беше продължила няколко седмици, USTEC каза: „Всички са уморени. Няма нищо повече, което можем да постигнем. Учебната година е към края си. И затова предлагаме това споразумение“, което беше много подобно на лошото споразумение, което вече беше отхвърлено.
Това е синдикатът с мнозинство в този сектор. Те подложиха това споразумение на гласуване. И учителите гласуваха против него! Така останаха с един малък синдикат, представляващ може би 10 процента от учителите, който ръководеше цялото движение!
Горе долу по същото време имаше всеобща стачка на учителите във Валенсия. Условията там бяха малко по-различни политически, но въпреки това това беше масово движение на учителите. Всеобща учителска стачка е свикана за района на Мадрид, когато учебната година започне отново през септември, отново на основата на масови събрания и редови комитети.
Добре. Може да се каже, че това са държавни служители, учители, които имат специфични условия. Но след това преди няколко седмици започна много интересна стачка в Airbus, производител в авиокосмическата индустрия с големи инвестиции в отбраната, който има 14 000 работници в Испания.
Стачката започна, защото компанията атакуваше правата на работниците по цяла поредица от различни начини. Служителите в офисите, някои от които са инженери, работещи по проектирането, имаха два дни седмично за работа от вкъщи и те бяха намалени на един. Те можеха да ползват отпуските си когато пожелаят, но след това бяха принудени да ги ползват в определени периоди от време, малки неща като тези, които се натрупваха.
Започна стачка. Тя беше свикана главно от един много особен синдикат, вид професионален синдикат, който организира предимно офис служители. Но стачката получи широка подкрепа сред промишлените работници във фабриките, офис служителите, всички. Имаше масови събрания с хиляди работници, масови стачни постове.
След това Работническите комисии се присъединиха към стачката. На следващия ден те подписаха лошо споразумение… което след това беше отхвърлено от 80 процента от работната сила. Работници на Airbus от Франция дойдоха, за да разговарят с испанските си колеги и да видят какво се случва. Стачката продължи още една седмица или десет дни.
Накрая този синдикат, който първоначално беше свикал стачката, каза: „Няма много повече, което можем да постигнем. Трябва да подпишем това споразумение.“ Те подложиха споразумението на гласуване. И работниците гласуваха против това второ споразумение, 49 процента против, 44 процента за!
Предлагаха им увеличение на заплатите с 12 процента. Те казаха, че това не е достатъчно, защото по същество покрива само инфлацията за тази и следващата година. Това, което искат, е да възстановят покупателната способност, загубена през последните няколко години, която е 18 процента.
Не е ясно какво ще се случи след това. Сега са отпуските и работниците се връщат през август. Но тези неща са много показателни за вида класова борба, която ще видим през следващия период.
Ако съществуващите синдикати застанат начело на движението, работниците ще последват синдикатите. Но ще има и условия, при които, ако синдикатите не са готови да ръководят борбата, работниците ще използват всички инструменти, с които разполагат, за да продължат напред.
Точно в този момент на най-дълбоката криза на европейския капитализъм официалната левица е най-слаба и най-жалка. Навсякъде.
Съществува огромен вакуум, който понякога се запълва от всевъзможни случайни явления.
Your Party за около две седмици във Великобритания, наред с възхода на Зелената партия. Частичният възход на Die Linke на изборите в някои райони на Германия и така нататък.
Накрая, това, което може би е най-важното за нас, е процесът на политическа радикализация на младежта по въпроси като Палестина и милитаризма. Много от тях се обръщат към комунистическите идеи.
Видяхме например възхода на Социалистическото движение в Испания. Те свикаха демонстрация на Първи май под лозунга „Трябва да изградим революционна алтернатива“. Те изведоха хиляди млади хора в Страната на баските, в Каталуния, в Мадрид и във Валенсия под този лозунг.
Във Франция имаше цяла поредица от разцепления от Комунистическата младеж, някои от тях в маоистка посока. В Германия възникват местни комунистически групи, организирани от много млади хора.
Трябва да имаме чувство за мярка. Нашите сили навсякъде в Европа все още са много, много малки. Но условията са създадени точно за нас.
Има слой от силно радикализирани младежи, до които можем да достигнем директно с нашите идеи, да ги привлечем и да ги обучим и образоваме в нашите редици.
Това е необходимата подготвителна работа, ако искаме да можем да се намесим в големите събития, които със сигурност ще се разгърнат през следващия период.
