Марксистка позиция за еманципацията на LGTBQ
Някои поддръжници на капитализма твърдят, че в богатите капиталистически страни като Канада и САЩ хомофобията и трансфобията са станали по-малко разпространени, отколкото в миналото. Доколкото предразсъдъците са намалели, това е резултат от десетилетията на борба срещу потисническата политика и запознаването на населението с хомосексуалността и транс личностите. Тази промяна насърчава повече LGTBQ хора да излязат безопасно от укритие през последния период, което след това се отразява на преодоляването на тези предразсъдъци от всички.
В същото време десните реакционери се опитват да се възползват от всяка липса на познаване и образование, която населението има по отношение на транс и гей хората. Те разпространяват ужасяващи истории за мъже, които се преобличат като жени, за да бият жени в професионалния бокс или да влизат в женски тоалетни. Парадоксално е, че трансфобските аргументи, които претендират да защитават жените, идват от същите десни консервативни сили в нашето общество, които от десетилетия са начело на отричането на правата на жените.
Целевата аудитория на подобна пропаганда, предизвикваща истерия, са онези, особено от по-възрастното поколение, за които присъствието на транссексуални хора или “нетрадиционен” начин на живот може да изглежда като нещо ново и смущаващо. Но този вид предразсъдъчна тревога, която виждаме например към смелите прояви по време на Прайд, е подобна на предишните предразсъдъци срещу еднополовите двойки, които се държат за ръце или показват публично обич, което днес е много по-разпространено и прието. Запознаването – и качественото образование – е доказано средство, което помага на страха да отшуми.
И все пак, въпреки напредъка, който можем да отбележим, навсякъде по света все още има потресаващи статистики за насилие над LGTBQ хора. Разбира се, тази уязвимост се засилва от подтискането на гласове и обвиненията, насърчавани от закони като т.нар. „закон за омразата“, предложен от крайнодясната партия „Възраждане“, срещу който протестирахме през август 2024 г.
Продължаването на реакционната политика и широкоразпространеното насилие срещу LGTBQ хората и жените показва границите на формалното равенство. То доказва, че не можем да разчитаме на буржоазната, либерална демокрация да защити правата на потиснатите. Ето защо като комунисти ние не подкрепяме буржоазни политици като тези от ПП-ДБ, които се представят за “феминисти”, докато в същото време прокарват прозападни империалистически интереси, за да влошат още повече условията на живот на работниците. Преструвайки се, че защитават женски или други демократични права, те са също толкова цинични участници в пропагандните игри на културната война, колкото и парламентарният блок от капиталистически лакеи, гласували за закона.
Макар че в някои части на света правният напредък на LGTBQ хората е трудно извоюван и с основание отбелязван, демонстрирайки възможностите на колективната борба, там икономическата и социалната реалност за LGTBQ хората все още остава до голяма степен непроменена. Това означава, че капиталистическата организация на обществото остава безпрепятствена, въпреки написаното на хартия. Капитализмът разчита на разделението на хората въз основа на пола и джендъра, както и на други форми на потисничество като расизма, за да държи експлоатираните разделени и да отклонява вниманието им от истинския враг. Реформите за LGTBQ хората, които са били извоювани досега, никога не са в безопасност, тъй като капиталистическата класа и политиците ще ги върнат обратно по време на криза, за да разпалят пламъците на дискриминацията. Точно това наблюдаваме в случаите на преразглеждане на сексуалното образование, за да се премахне споменаването на еднополовите връзки или транссексуалната идентичност. Не е случайно, че това се случва в период на силна поляризация в обществото.
Капиталистическата класа също така притежава и контролира богатството и ресурсите в обществото, включително средствата за разпространение на идеи за различни групи хора като медиите и образователната система. Няма никаква отговорност, когато политици, шефове, наемодатели, училищни служители или полицаи проявяват дискриминация или насилие спрямо транссексуалните хора или други потиснати слоеве на работническата класа, защото при капитализма няма истински демократичен контрол върху производството или администрацията.
Това не означава, че борбата за правата на LGTBQ е безсмислена в рамките на настоящата система или че трябва да се отложи до бъдеща социалистическа революция. Марксистите се борят за равенство на правата и подобряване на условията за LGTBQ+ и всички потиснати слоеве на работническата класа тук и сега. Когато на работните ни места, в училищата и в общностите се извършват трансфобска дискриминация и насилие, синдикатите и студентските организации, съвместно с обществените организации, трябва да организират масови, колективни действия отдолу, докато не се въздаде справедливост: демонстрации, протести, седящи стачки и стачки. Подобни методи на класова борба трябва да се използват и в борбата за финансиране на психиатрични услуги и други социални инициативи, които биха подобрили стандарта на живот на транссексуалните хора. Неща като безплатно образование, гарантирана заетост и жилища за всички – т.е. истинско социално и икономическо равенство – трябва да съпътстват законовите права, за да бъдат облекчени реалните бариери, които потискат LGTBQ хората.
Докато се борим за тези искания днес, трябва да признаем, че това се случва в контекста на най-дълбоката криза в историята на капитализма както в България, така и в международен план. Подобряването на условията на живот и придобивките за работническата класа не са норма; вместо това са налице намаляващ жизнен стандарт, съкращения и задълбочаващо се неравенство. Такива времена обикновено водят до нарастване на дискриминационните нагласи, тъй като десните популисти и част от медиите раздухват пламъците на предразсъдъците, за да поддържат масите в борба помежду им и да отвличат вниманието им.
Поради тези причини, както и поради факта, че реформите, които биха могли значително да подобрят живота на LGTBQ хората, се сблъскват с мотива за печалба на капиталистическата класа, трябва да насочим борбата за освобождение и еманципация на всички потиснати и експлоатирани към въпроса кой притежава и контролира богатството и ресурсите в обществото.
Вместо това голяма част от ръководството на лявото либерално движение, често под влиянието на немарксистки идеи като междусекторно сътрудничество, се фокусира върху предимно символични промени и въвежда символизъм, вместо да мобилизира обединена борба за реална материална промяна. Това позволява на една прослойка от кариеристи да се развива в рамките на НПО и потенциално в студентските и работническите бюрокрации, докато не се прави почти нищо за подобряване на условията на живот на мнозинството от LGTBQ и други потиснати слоеве на работническата класа.
Мнозина с право се отвращават от лицемерието на организирането на София Прайд, в което посолства на империалистически сили – същите, които са архиврагове на работническата класа и потиснатите по света – използват въпроса за ЛГБТК освобождението като средство за налагане на „мека сила“. Истинската куиър еманципация никога не се е нуждаела от такива институции, нито от полицията, която също присъства, за да се легитимира – тя се е раждала в борба срещу тези сили, не рамо до рамо с тях.
Вместо символични жестове и индивидуалистични методи, ние се нуждаем от войнствени бойни организации, които могат да мобилизират студентите и работниците в борба, която действително ще започне да премахва социалните и икономическите бариери, пред които са изправени потиснатите слоеве на класата – т.е. която е насочена към корените на самото потисничество.
По време на колективното движение на работническата класа става ясно, че потисническите нагласи подкопават движението и неговите цели, като заплашват единството, необходимо за победата. Именно чрез общата борба тези нагласи се разбиват на масово ниво, тъй като работниците от всички идентичности започват да виждат общите си интереси, вместо това, което ги разделя. Това би ентусиазирало по-широки слоеве от потиснатите да се включат активно в борбата и би изградило истинско лидерство отдолу, вместо бюрократичен символизъм отгоре. Необходими са методи на класова борба, които да обединят всички слоеве на потиснатите.
Ако работническата класа, включваща най-угнетените слоеве на обществото, притежава и демократично контролира огромното богатство на обществото, на всеки би могло да се гарантират всички фактори, необходими за качествен стандарт на живот. Ще се освободят средства за инсталиране на неутрални по отношение на пола тоалетни и подобряване на здравните услуги за всички. Организациите на LGTBQ общността биха могли да получат ресурсите и финансирането, от които се нуждаят, за да се справят с последиците от поколенията на дискриминация и насилие върху техните общности. Демократичният надзор върху работните ни места би бил важен за предотвратяването и справянето със случаите на трансфобия и други форми на дискриминация. По същия начин в образователната среда, ако преподавателският състав или учениците действат по дискриминационен или обиден начин, те могат да бъдат подведени под демократична отговорност. Само на тази основа на колективна и демократична собственост и контрол – т.е. на социалистическата организация на обществото – може да се осъществи напълно истинското освобождение на LGTBQ и равенство за всички.
Свързването на потисничеството на LGTBQ хората с необходимостта от борба с капитализма не е новост. Всъщност гейовете и транссексуалните хора имат радикална история на протести и антикапиталистическа борба, както се вижда от ролята им в челните редици на Стоунуолските бунтове през 1969 г. в Ню Йорк. В действителност най-потиснатите слоеве на обществото могат да се превърнат в най-страстните борци, тъй като те могат да спечелят най-много от борбата. Борбата за транссексуални права и сексуална и полова свобода за всички трябва не само да се върне към радикалните си корени, но и да го направи на по-високо, масово ниво и на по-войнствена основа. Освен това борбата за освобождение на LGTBQ не може да бъде оставена само на самите транс индивиди, а трябва да бъде поета с цялото си сърце от цялата работническа класа и нейните организации. Нараняването на един е нараняване на всички, а печалбата за един слой от работническата класа е печалба за цялата класа и всички потиснати.
Борете се за освобождението на LGTBQ и за еманципацията на всички експлоатирани и потиснати, борете се за социализъм! Присъединете се към нас в създаването на международната комунистическа организация, която има за цел революционното сваляне на капитализма!
