Емили Уол, 12.2025
РКБ, Червена Искра №3, 04.2026
Провокирани от проектобюджета за 2026 г., първият за България в евро, над сто хиляди души излязоха по улиците в цяла България в масови демонстрации срещу прогнилия мафиотски режим на олигарсите, оглавяван от Бойко Борисов и Делян Пеевски. Режимът бързо се съгласи да оттегли бюджетния си проект на 2 декември, но протестите не спряха, а напротив, набраха скорост и принудиха правителството да подаде оставка девет дни по-късно.
Масовите мобилизации, подкрепени от широк социален слой, включващ студенти и работници в публичния сектор, и свързани с продължаващата борба на медицинските работници, разкриха както дълбочината на народното недоволство и недоверие по отношение на икономическите последствия от прехода към еврозоната на 1 януари, така и слабостта на сега падналия режим. Управляващата малцинствена коалиция ГЕРБ-ДПС, начело с министър-председателя Росен Желязков, се държеше за властта в Народното събрание, след като вече беше преживяла общо шест вота на недоверие в парламент, който е дълбоко фрагментиран и затънал в политическа криза.
Ако не може да бъде сформиран нов управляващ кабинет, България ще се изправи пред осмите си парламентарни избори за пет години: разбъркване на същото недъгаво тесте карти. Това само би продължило познатия цикъл на разпадане на кабинета чрез вот на недоверие, последвано от назначаване на неизбрано временно правителство от технократи, нови избори и продължаващи затруднения или неуспехи в сформирането на стабилно управляващо мнозинство.
Сега, когато масите се върнаха на сцената, този път оставката на правителството беше наложена от натиска отдолу. На върха се усеща ясен класов страх. В тези безпрецедентни протести виждаме как изглежда истинската демокрация. Тя не се основава на парламентарни маневри, а на методи на масова борба и мобилизация на работещото мнозинство от обществото, заедно с младежта, която пое знамето на протестите на поколението Z от 2025 г.
Широко мразеният режим, доминиран от корумпираните фигури Борисов и Пеевски ( вторият в момента е санкциониран по силата на американския и британския закон „Магнитски“), е на власт през по-голямата част от периода от 2009 г. насам – обхващащ почти целия съзнателен политически живот на по-младите протестиращи.
Партията на Борисов е била многократно предизвиквана от масови протести, най-вече по време на последната вълна преди пет години. Това движение даде начало на поредица от така наречени „протестни партии“, които по същество не се различаваха по програмата си от самата ГЕРБ – включително „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), която в момента е водещата опозиция.
ПП-ДБ отново се постави опортюнистично начело на популярното движение, решена да изкриви политическото му изражение и искания, отдалечавайки ги от интересите на работническата класа. Под ултра-лицемерното знаме на „борбата с корупцията” те мобилизираха свои поддръжници от средната класа и бизнес средите, предимно срещу увеличенията на данъка върху дивидентите и на социалноосигурителните вноски, предложени в първоначалния бюджет. С помощта на медиите тези мерки бяха представяни по изкривен начин като „социални” или „леви” и по този начин като причина за икономическата нестабилност и инфлацията, които ще съпътстват приемането на еврото.
Докато бяха част от управляващата коалиция през 2023-2024 г. (заедно с ГЕРБ!), ПП-ДБ използваха службите за сигурност като оръжие срещу своите съперници, точно както прави днес Пеевски. Сега те са замесени в свои собствени корупционни скандали: навсякъде, където успяха да изместят корупционните мрежи на ГЕРБ, просто поставиха свои хора.
Това е пряко следствие от тяхната класова база и социална перспектива. За разлика от ГЕРБ и ДПС, които функционират предимно като мафиотски бизнес машини, вкоренени в връскарство и олигархичен контрол, ПП-ДБ изразява идеологията и интересите на градската либерална буржоазия, т.е. горната средна класа, мениджърските слоеве и мрежите от НПО.
Тяхната политика е оформена от враждебност към работническите организации и от технократичното убеждение, че обществото трябва да се управлява „от експертите“, обучени в Харвард и на Уолстрийт, срещу мнозинството. Въпреки че се представят като „модерни либерали“, в действителност те са идеологически твърдо десни, непоколебими поддръжници на ЕС и НАТО, които на практика действат агресивно срещу работниците и бедните. Само преди няколко месеца ПП-ДБ мобилизира хората в София срещу работниците в обществения транспорт, дори организирайки протест под лозунга „Срещу нискоквалифицирания труд“.
В момента нито бюджетът за 2026 г., нито системата, която го е създала, са се променили фундаментално, което е най-важното за управляващата класа. Първият бюджет на България в евро ще се основава на разширяване на дълга, свързан с влизането в еврозоната, рекордни военни разходи в съответствие с целите на НАТО и подготовка за строги икономии, които принуждават работниците да поемат разходите за дълговата криза, в която е потънала цялата ЕС, като същевременно се защитава големият капитал.
Населението не може да бъде цедено по този начин без да се съпротивлява и изглежда, че тази заплаха е налице в момента. Състоя се протест, макар и по-малък, срещу влизането на България в еврозоната, което повече от половината българи не подкрепят. Това показва, че движението е преминало границите на ПП-ДБ, чиято открита I политическа цел беше да наложи нови избори и да бъде достатъчно „компетентна”, за да управлява България през приемането на еврото.
Досега България беше на път към еврото под фасадата на „маастрихтската дисциплина”, използвайки ниския си официален дълг като доказателство за „стабилност”. Тази стабилност сега ще бъде изоставена, поне за работниците, както е видно от бюджета, който ще се основава на по-високи дефицити и нарастващ дълг, който българската управляваща класа е под огромно напрежение да поеме. И това не се прави, за да се повиши стандартът на живот, а в отчаян и в крайна сметка безсмислен опит да се отговори на изискванията на ЕС. Единственото нещо, което е социализирано при капитализма, е дългът – чрез държавата.
Като цяло, така нареченият „социален“ бюджет представляваше неуспешен опит на управляващата класа, подложена на натиск, да постигне класов компромис. Това беше символичен жест срещу части от капитала, съчетан с подготовка за строги икономии и извличане на приходи от малкия капитал, в името на „стабилността на еврозоната“.
Едно от най-значителните пера на разходите в първоначалния проектобюджет бяха военните разходи. Разходите за отбрана са определени на приблизително 2,7 милиарда евро, което изтласква България до 2,25% от БВП в съответствие с изискванията на НАТО и свива социалния бюджет. Натискът за по-нататъшно увеличаване на военните разходи ще продължи години наред, като целта на НАТО е 5% от БВП в рамките на десетилетие.
Отхвърленият бюджет включваше и завишени заплати за службите за сигурност и полицията, които е малко вероятно да се променят значително. Съдебната система – съдилища и прокуратура – също заемаше високо място в списъка с разходите, като сектори, известни с корупцията си. Що се отнася до заплатите на работниците, в публичния сектор бе предвидено увеличение от едва 5%, което накара основните синдикални организации да протестират срещу бюджета първи в края на ноември.
Но дори и бюджет, който облага с данъци малкия капитал, не е достатъчен, за да разреши противоречията, пред които е изправена управляващата класа, преди всичко дълговата криза, която само ще се задълбочи с влизането на България в еврозоната. Чрез мерки за строги икономии управляващата класа ще се опита да накара работниците да платят.
Фундаменталното противоречие тук е, че капитализмът в криза вече не може да управлява, нито да налага строги мерки, без да предизвика съпротива. Това е проблем в целия ЕС, от ядрото до периферните икономики, където ударите се усещат най-остро. С по-дълбоката интеграция в еврозоната, България е пряко въвлечена в тази обща криза.
Поради агресията, с която капитализмът беше възстановен през 90-те години в България, дясната фискална политика триумфира и страната остава сред най-регресивните в областта на данъчното облагане в ЕС, въз основа на 10% плоска данъчна ставка от 2008 г. насам. Това означава, че слоевете, засегнати от евентуалните данъчни реформи, не могат толкова лесно да избягат към по-добри условия другаде в ЕС. Това добавя допълнителен натиск към уравнението, което в крайна сметка ще означава засилени атаки срещу работниците и сблъсъци от типа, на които сме свидетели в момента.
Ето защо нашата задача не е да подкрепяме едното крило на управляващата класа или да възлагаме надеждите си на „протестни партии“, а да изградим независима, организирана и политически съзнателна сила на работническата класа. Само такава организация, вкоренена в организациите на работническата класа и въоръжена с ясна социалистическа програма, може да превърне спонтанния гняв в устойчива борба, да свърже икономическите искания с политическата власт и да оспори цялата система, която е създала този бюджет. Без това протестите ще завършат както винаги: с консолидиране на финансовия капитал и с това работниците да платят сметката.
Бележка на редактора 04.2026: След оттеглянето на проектобюджета за 2026 г. и оставката на правителството, България в момента функционира с преходен (удължителен) бюджет. Съгласно този режим разходите за 2026 г. временно се определят по параметрите на бюджета за 2025 г. – по отношение на размери, база и критерии – до приемането на редовен бюджет за 2026 г. Анализът по-долу се отнася до политическата логика и приоритетите, заложени в първоначалния проектобюджет и в системата, която го произведе, които остават непроменени.
