РКБ, Червена Искра №3, 04.2026
Годините на въоръжена борба против фашизма като форма на капиталистическо управление бележат една от най-важните глави в историята на класовата борба в България. През този период се води решителен сблъсък между силите на капитализма начело с най-реакционната негова върхушка, свързана с монархическия институт и с хитлеризма в германия. Особено важен е този период за развитието на българското комунистическо движение, което действа при условия на нелегалност, репресии и остри вътрешни и международни противоречия.
В следвоенната официална интерпретация на антифашистката борба, формулирана от ръководството на БКП, този период често е представян като съзнателно и последователно осъществяване на „историческата мисия“ на партията. Типичен израз на тази линия е следното изказване на Георги Димитров, направено на Петия конгрес на БКП:
”С пълно съзнание за своята историческа мисия начело на пролетариата партията използва всичкия опит на своето боево минало, всички уроци от своите победи и сражения, разгърна всички свои сили, ангажира своя огромен авторитет, опирайки се на решаващата помощ на съветската армия, за да вдигне сплотения в отчествения фронт български народ на смела борба за събаряне на най-опасния, най-злостния крепител на капитализма и реакцията у нас – монархо-фашистката диктатура” – Георги Димитров, пети когрес на БКП
Без да се отрича решаващото значение на масовата съпротива и международния фактор, подобна формулировка изисква исторически и класов анализ, който да отчита реалните противоречия, в които се развива антифашистката борба в България.
Преломен момент към този период е присъединяването на българия към тристранния пакт на 1.03,1941 година, погторвено грижливо от правителството на Богдан филов и цар борис в интерес на управляващия монархически и буржоазен елит и в разрез с интересите на широките народни маси. Почти едновременно с това германски войски, част от приблизително 680-хилядната германска групировка, съсредоточена за балканската кампания, навлизат в страната и използват нейната територия, инфраструктура и стратегически пунктове като тил за военните операции на Вермахта на Балканите.
Този акт измени коренно международното положение на страната. В очерталото се разположение на силите в световен мащаб Българияе била привързана към хитлеро-фашисткия блок с всички фатални политически, икономически, военни и други последствия. Както се сочи в декларация на работническата партия, този акт, публикувана на 06.03.1941 българия е била вкарана в империалистическата война и превърната в театър на военните действия. Сюзът е изменил съществено вътрешното положение в страната и е задълбочил вече съществуващата политическа и социална криза. Дал ново съдържание на класовите противоречия. Политиката на българското правителство все по-открито отговаряло на интересите на двореца, едрите капиталисти, селската буржоази и на свързаната с тях чиновническа част.
Цялата тежест от това се е стоварила върху трудещите се маси, на първо място върху работниците и бедните селяни. Това е било в разрез с интересите на дребните служители, занаятчиите, средните селяни, на голяма част от интелигенцията, а също и на някои среди от дребната буржоазия, което разширява социалната база на недоволството срещу управляващия режим. Проводник на прохитлериската политика у нас е била дворцовата камарила, подкрепяна от хора като Александръв Цанков, и от фашистки организации като Съюз на българските национални легиони, отец паисий, ратник, кубрат, бранник, съюз на запасните офицери и др.
Политическите групировки свързани с американския и френския, английския капитал буржоазия повече застъпвали борбата на народа отколкото да я подпомагат. Това произтичало от тяхната класова ограниченост и неспособност да изразят последователно интересите на народните маси и да поведат борбата докрай. Макар и поддръжници на страните, воюващи със германия от запад, те са водили необуздана кампания против българо-съветския пакт, с което фактически улеснявали правителството и неговата политика. Политическите сили, които са изразявали интересите на широките народни слоеве и противостояли на монархо-фашистките групировки са били българска работническа партия, Левите крила на БЗНС и социалдемократическата партия, политическият кръг Звено, както и някои патриотични и прогресивни общественици.
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА БГ ПАРТИЗАНСКО ДВИЖЕНИЕ
Революционният марксизъм показва, че когато мирните пътища към властта са затворени и за нейното завладяване трябва да се прибегне до въоръжена борба, решаваща роля играе въоръжената сила като израз на изострянето на класовата борба до открит сблъсък. Лозунгът за въстание – пише Ленин – е лозунг за решаване на въпроса с материалната сила, а такава сила в съвременната европейска култура бива само военната – поуките от руското въстание разглеждани в конкретните исторически условия на епохата.
Такава военна сила в българия бе именно партизанското движение като основна форма на въоръжена съпротива при дадените условия. В него ние включваме партизанските единици, бойните групи по места и широката мрежа от ятаци и помагачи, при което главно място се заемаха партизанските части, а ятаците и в голяма степен бойните групи подпомагаха техните действия макар и понякога да изпълнявали самостоятелни задачи. Поради това че въоръжената борба придоби характер на партизанска война, партизанските също са възприели организацията и тактиката на партизанска , а не на редовна армия. Състояла се е от чети, отряди, бригади, а не от взводове, роти, батальони и дргуите.
Партизанското движение в България е претърпяло обусловено от вътрешната и международната обстановка развитие, в което се очертават три основни периода. Те съвпадат с основните периоди на великата отечествена война на съветския съюз и това не е случайно. То се дължи на обстоятелството че събитията на източния фронт оказват решаващо влияние върху развитието на политическите събития в нашата страна, върху появата и изострянето на политическата криза без да ги заменят или автоматично определят. Победите на червената армия всявали смут в редовете на фашистите а от друга страна с повишавали духа на народа и готовността му да участва в борбата против тях при наличие на благоприятни вътрешни условия.
Първият период започва през лятото на 1941-ва и завършва през зимата на 42/43. Той съответства на първия период на великата отечествена война на съветския съюз. Международната обстановка се характеризирала от една страна с настъпление от хитлеристкия блок по всички фронтове. Вътрешнополитическата обстановка през този период се характеризира с това че революционната ситуация се изостря все повече пред очите на народа под въздействието на войната и задълбочаващата се социално-икономическа криза, с демагогията за „национално обединение” и третата национална катастрофа към която дворцовата клика и едрата буржоазия са водили българия. В резултат на грабежа на страната от хитлеристка германия в страната е настъпила стопанска разруха. Върху гърба на народа се струпали икономически тежести и нараснало данъчно бреме.
Жестокото преследване на комунисти и на други противници на режима е прераснало в отркит безогледен терор. В условията на нарастващи репресии и социално напрежение се засилва процесът на радикализация и политическо групиране сред работници, бедни селяни и други потиснати слоеве, в който Българската работническа партия играе водеща роля Отечествения фронт е бил обявен с неговата програма по радиостанция Христо ботев на 17.06. 1942 като тактически политически блок, възникнал при конкретни условия на нелегалност и война, а не като израз на единен или „прогресивен“ национален лагер.
През първият период партизанското движение се развивало организационно под формата на отделни чети и бойни групи които се ръководят от военните комисии при окръжните партийни комитети. В мащаба на цялата страна тяхната дейност се обединява и направлява от военната комисия на ЦК на БРП при значителна неравномерност в развитието, числеността и устойчивостта на отделните формирования.
Но към края на 1942 и началото на 43 движението взима други размери и се налага преустрояване. Създадена е народоосвободителна въстаническа армия, сформиран е главен щаб, страната е разделена на 12 въстанически оперативни зони със свои щабове, които обединявали и ръководели партизански действия в своя район. Настъпил е нов по-висок етап на партизанското движение, подготвен от предишния негов ръст, създадената международна и вътрешнополитическа обстановка и обрата във войната, ознаменуван със сталинградската битка. Така първият период се характеризира с възникването и разрастването на въоръжена съпротива, тясно свързана със социалното недоволство и политическата радикализация на потиснатите класи, в която БРП играе централна, но не единствена роля.
Вторият период започва със създаването на НОВА (народоосвободителната въстаническа армия) през пролетта на 1943и трае до пролетта на 1944. Той съвпада с втория период на отечествената война на съветския съюз срещу нацистка Германия в условията на променящо се съотношение на силите в Европа. Под влиянието на международните събития, партизанските войски числеността и обхватът на партизанското движение нарастват значително, макар и неравномерно по райони. През зимата на 1943 партизанското движение е понесло още трудности. Фашисткото правителство е назначило специален комитет от министрите на вътрешните работи, войната и правосъдието с неограничен мандат в подбора на начините и средствата за ликвидиране на нелегалните. Борбата с партизаните е станала централен въпрос в дейността на правителството. Хвърлило е полиция, жандармерия, войска, мобилизирани насила селяни, “обществена сила” общо над 100 хил души. Особено тежки боеве се водели в западна българия средногорието софийско габровско и родопите.
Третият период е период на масовизиране, засилват се действията на НОВА в условията на задълбочаваща се политическа криза на режима в навечерието на 9 септември 1944 г.Втората световна е била навлязла в решителна фаза, действията на червената армия за били все по-близо, имало е явна обърканост в българските редици на войната и във фашисткия лагер. Партизанското движение се превръща във важен елемент от общата криза на режима, но не представлява самостоятелно решение на въпроса за властта. Пред четите, отрядите и бригадите в зоните се поставяло задачата да овладяват цели райони, които да задържат като изходни бази за разширяване на влиянието на въоръжената съпротива и отслабване на държавния апарат на режима. В завладените райони се правят опити за привличане и мобилизиране на местното население в подкрепа на нелегалното движение.
Първата основна задача произтичаща от националноосвободителните и интернационалните цели на антифашистката борба беше да разстройва вражеския тил , тила на фашистите с всички средства, да създава за немците и техните български агенти нетърпима обстановка и по този начин да отслабва военната и политическата опора на режима..
С оглед на това отрядите имали конкретни задачи: да нанасят удари върху транспорта и съпбщителните средства в страната, да нанасят и преки удари на германските войски в българия, на техните щабове, автомобили, танкове и самолетни бази, радиостанции, картечни гнезда, продоволствени муниционни складове, да палят и унищожават фабрики и предприятия, които работят за нуждите на германците а така и изработите в тях материали: да палят и унищожават подготвените за износ храни, суровини и др да разгромяват вербовъчните бюра и други учереждения.
Задачите от втората основна цела са поставени сравнително общо в централните ръководни документи от първия период: да унищожават открито проявилите се народни изедници, а заграбват оръжие за собственото си въоръжение, въоръжаване на новообразуваните отряди и населениет, да съдействат за ускоряване на политическата организация и за по-нататъшна ескалация на борбата при благоприятни условия.
Важна характерна особеност на движението в българия през този период е неговият интернационализъм, солидарността му с борбите на на другите народи за свобода и особено на съветските и балканските народи против фашисткия блок като част от по-широката международна класова борба, а не като абстрактен лозунг.
Опитът на антифашистката борба в България показва както силата на масовата съпротива, така и нейните граници. Въпреки героизма на партизаните и дълбоката криза на монархо-фашисткия режим, липсата на независими органи на работническа власт и подчиняването на движението на логиката на Народния фронт довеждат до това, че въпросът за властта е решен отгоре, а не чрез самостоятелно действие на работническата класа. Този исторически опит подчертава, че борбата срещу фашизма не може да бъде завършена докрай без ясно революционно ръководство, което да свързва въоръжената съпротива с изграждането на органи на работническа демокрация – задача, която остава актуална и днес.
