На 7 ноември се отбелязва годишнината от Руската революция от 1917 г., която променя целия ход на човешката история. Статията на Алън Уудс написана по-долу ( първоначално публикувана през 1992 г.) предоставя отличен обзор на революцията и подчертава основните поуки от нея.
Алън Уудс
ноември 1992 г.
Преди 75 години този месец се състоя събитие, което промени целия ход на човешката история. За първи път – ако изключим краткия, но славен епизод с Парижката комуна – работниците взеха властта в свои ръце и се заеха с гигантското начинание за социалистическо преустройство на обществото.
Сега, в навечерието на тази велика годишнина, масите от бившия Съветски съюз са изправени пред призрака на капиталистическата контрареволюция. Сред ужасяващите сцени на икономически и социален хаос тъмните сили, които бяха отнесени от революционната вълна, се промъкват обратно. Частната собственост, спекулата, православната църква, расизмът, национализмът, погромите, проституцията, безработицата и неравенството – като рояк гротескни и отровни насекоми излизат изпод камъка.
И това се приветства като ” възраждане” от западните медии. Хората, които са способни да отъждествяват подобни чудовищности като “прогрес”, са способни на всичко. Никоя лъжа не е твърде голяма за тях и никое изопачаване на истината не е твърде прекомерно. И лавината от лъжи вече е започнала.
За да се оправдае капиталистическата система, е необходимо да се очерни името на социализма, и особено на научния социализъм, изразен в идеите на Маркс, Енгелс, Ленин и Троцки. Преди всичко е необходимо да се покаже, че революцията е нещо лошо, че тя представлява ужасно отклонение от “нормите” на мирната социална еволюция,и е нещо което неминуемо завършва с катастрофа.
Неотдавна отбелязахме 200-годишнината от Френската революция. Въпреки че това беше буржоазна революция, въпреки че се случи преди два века, все пак управляващата класа във Франция не можа да се въздържи да не очерни спомена за 1789-93 г. Дори едно толкова далечно историческо събитие беше неприятно напомняне на богатите и силните за това какво се случва, когато дадена социално-икономическа система достигне своите граници. Те дори предлагат да се променят ужасните думи на “Марсилезата”!
И въпреки всичко революциите се случват, и то не по случайност. Революцията става неизбежна, когато даденаа група от обществото влезе в конфликт с прогреса на работническата класа, която е в основата на целия човешки прогрес.
Една от най-великите книги на ХХ век е “История на руската революция” на Леон Троцки. Това внушително проучване на събитието от 1917 г. е без аналог. Книгата е изключителен пример за използването на метода на историческия материализъм за изясняване на процесите, протичащи в обществото. Събитията, довели до случилото се през Октомври, са не просто разказани, а обяснени по начин, който има валидност и приложение, далеч по-широки от самата Руска революция.
В стремежа си да дискредитира Октомврийската революция, управляващата класа, чрез своите наемници в университетите, усърдно култивира мита, че болшевишката революция е само “държавен преврат”, извършен от Ленин и шепа заговорници.
Намесата на масите
В действителност, както обяснява Троцки, същността на революцията е директната намеса на масите в живота на обществото и политиката. В “нормални” периоди мнозинството от хората са удовлетворени да оставят управлението на обществото в ръцете на “експертите” – депутати, съветници, адвокати, журналисти, профсъюзни дейци, университетски преподаватели и тн .
При определен период, който може да бъде продължителен – години или дори десетилетия, обществото може да придобие един вид “равновесие” между класите. Това важи с особена сила при продължителен период на капиталистически икономически подем, като този, продължил близо четири десетилетия след края на Втората световна война.
В такива периоди идеите на марксизма не се приемат или разбират лесно, защото изглежда, че противоречат на “фактите”. Но напротив, илюзиите на реформаторските лейбъристки лидери за бавна, постепенна, еволюционна промяна – “днес по-добре от вчера, а утре по-добре от днес” – намират широка аудитория.
Въпреки това, под привидно спокойната повърхност обаче се натрупват мощни течения. Появава се постепенно нарастване на недоволството и разочарованието сред масите, а сред средните слоеве на обществото се наблюдава все по- нарастващо недоволство. Това се усеща особено силно при интелектуалците и студентите, които са чувствителен барометър, отразяващ променящите се настроения в обществото.
В една чудесно написана фраза, Троцки се отнася към “молекулярния процес на революцията”, който се развива непрекъснато в съзнанието на работниците. Но тъй като този процес е постепенен и не засяга политическото мнозинство, той остава незабелязан от всички – с изключение на марксистите.
Точно по същия начин земята изглежда твърда и стабилна под краката ни (“стабилна като скала”, както се казва). Но геологията учи, че скалите в никакъв случай не са стабилни и че земята под краката ни постоянно се мести. Континентите се движат и са в състояние на непрекъсната “война”, като един се сблъсква с друг. Тъй като геоложките промени не се измерват с години или дори с векове, а с еони, континенталните размествания остават незабелязани, освен за специалистите. Но пукнатините се натрупват, подложени на невъобразим натиск, и в крайна сметка изригват като земетресения.
Войни и революции
Подобни пукнатини съществуват и в най-добре уредените общества. Внезапното избухване на войни и революции се подчинява приблизително на същите закони като земетресенията и е също толкова неизбежно. Неизбежно настъпва моментът, в който група хора решава, че “нещата не могат да продължават повече така”. Разломът настъпва, когато мнозинството тръгне да взема живота и съдбата си в свои ръце. Това е истинският смисъл на революцията.
За образованите академици революцията е аномалия, “чудовищно” явление, отклонение от нормата. Обществото временно “полудява”, докато накрая “редът” се възстанови. За такъв тип мислене най-задоволителният мисловен образ на революцията е този на сляпо стадо, което внезапно е изпаднало в паника, или, още по-добре, на заговор, организиран от демагози.
В действителност психологическите промени, които настъпват с изключителна рязкост при всяка революция, не са случайни, а се коренят в целия предишен период.
Човешкият ум като цяло не е революционен, а консервативен. Докато условията са приемливи, хората са склонни да приемат съществуващото положение в обществото. Съзнанието е склонно да изостава значително от промените, които настъпват в обективния свят на икономиката и обществото.
Само в краен случай, когато няма друга алтернатива, мнозинството се решава да скъса решително със съществуващия ред. Дълго преди това те ще се опитват по всякакъв начин да се адаптират, да направят компромиси, да изберат най-лесният вариант,въпреки че знаят че не е правилен. Това е тайната на чара на реформаторската политика, особено в период на капиталистически подем, но не само тогава.
Октомврийската революция е продукт на целия предходен период. Преди окончателно да изберат болшевиките, руските работници и селяни вече имаха опита на две революции (1905 г. и февруари 1917 г.) и две войни (1904-5 г. и 1914-17 г.).
Царска Русия, която е причислена към основните империалистически държави с мощна армия, все пак е икономически изостанала капиталистическа сила. По силата на закона за комбинираното и неравномерното развитие в резултат на западните инвестиции в няколко региона (главно Москва, Санкт Петербург, Западния регион, Урал и Донбас) е създадена мащабна промишленост. По-голямата част от населението обаче са селяни, потънали в условия на почти средновековна изостаналост. В много отношения социалният аспект на руския царизъм е подобен на този в много страни от Третия свят днес.
Въпреки малцинството си руската работническа класа от рано оставя своя отпечатък върху събитията. През бурната вълна от стачки през 90-те години на XIX в. работническата класа обяви съществуването си пред света. От този момент нататък ” работническият въпрос” заема централно място в руската политика.
Бурното развитие на промишлеността в първите години на века води до бързо нарастване на работническата класа. За разлика от Великобритания, където капитализмът преживява бавен, постепенен, органичен растеж в продължение на 200 години, развитието на капитализма в Русия е бързо, в рамките на няколко десетилетия.
В резултат на това на руската индустрия не се наложи да премине през фазата на занаятите, дребната домашна индустрия, през производството до големите предприятия. Бяха създадени огромни фабрики с най-модерна техника, внесена от Великобритания, Германия и САЩ. Заедно с най-модерните технологии, внесени от Запада, дойдоха и най-модерните и напредничави идеи на социализма.
От 90-те години на XIX в. марксизмът успява да измести старата терористична и утопична социалистическа тенденция на народничеството като доминираща в работническото движение.
Народняци
По-изтънчените критици на болшевизма се опитват да направят разграничение между цивилизования “западен” марксизъм и грубия, варварски ленинизъм, продукт, както се твърди, на руската изостаналост.
Всъщност в идеите на Ленин, който през целия си живот се бори неуморно с народняците за техния “руски път към социализма”, няма нищо или почти нищо от специфично руски характер.
И Ленин, и Троцки посветиха живота си на защитата на социалистическия интернационализъм. Техните идеи не могат да бъдат смятани за “руски”, както идеите на Маркс не могат да бъдат представяни за “германски”. Ленин и Троцки развиват и разширяват марксизма, но защитават основните идеи и принципи, създадени от Маркс и Енгелс от 1848 г. насам.
Първото голямо изпитание за руските марксисти идва през 1905 г.
Дълбоката социална криза е предизвикана от Руско-японската война, която завършва с военна катастрофа за царизма. На девети януари 1905 г. работещите в Санкт Петербург се събират заедно със семействата си на мирна демонстрация на площада пред Зимния дворец. Целта им е да връчат петиция на царя – “малкия баща”.
По-голямата част от тези работници, повечето от които съвсем наскоро дошли от селата, били не само религиозни, но и монархисти. Марксистите (или социалдемократите, както се наричаха тогава) имаха много малко сили и бяха разделени на болшевики и меншевики. Когато се опитаха да разпространят листовки, осъждайки монархията, на няколко места работниците скъсаха листовките и дори ги пребиха.
Въпреки това в рамките на девет месеца същите работници организират стачка и съвет, а в края на годината работниците в Москва се вдигат на въоръжено въстание.
Във всички градски центрове социалдемократите се превръщат в решаваща сила. Революцията от 1905 г. претърпява поражение главно поради факта, че движението в провинцията се разгръща едва след като работниците в градовете претърпяват поражение.
В продължение на няколко години (1907-2011 г.) Русия е потопена в тъмната нощ на реакцията от въстанията. През 1911-12 г. обаче се поставя ново начало, характеризиращо се с масова стачна вълна (отчасти отразяваща подем в икономиката), която, започвайки с икономически искания, бързо придобива политически характер.
През този период болшевиките получават решително мнозинство в организираната работническа класа. През 1912 г. те скъсват с опортюнистичното меншевишко крило и създават Болшевишката партия.
Трябва да се помни обаче, че болшевиките и меншевиките са били течения в съществуващата традиционна партия на работниците – РСДРП (Руската социалдемократическа работническа партия), и дори след 1912 г. болшевиките продължават да се наричат РСДРП (Б).
Първа световна война
В навечерието на Първата световна война Русия отново стои на ръба на революцията. Възможно е болшевиките да са могли да дойдат на власт още тогава, но ситуацията е се променя с началото на военните действия през август 1914 г. По време на войната болшевишката партия е унищожена от арести и изпращане на хора в изгнание. Младежта, която е основният източник за набиране на кадри за партията, е призована в армията, където е разпръсната в морето
Когато е в изгнание Ленин е контактувал може би с няколко дузини сътрудници. През 1915 г., на конференцията на социалистическите интернационалисти в Цимервалд, Ленин се шегува, че всички интернационалисти в света могат да напълнят два вагона.
На среща на млади швейцарски социалисти през януари 1917 г. Ленин казва, че вероятно няма да доживее социалистическата революция. В рамките на няколко седмици царят е свален, а до края на годината Ленин оглавява първото работническо правителство в света.
Как да си обясним такъв драматичен развой на събитията? Вулгарните историци обясняват революцията като плод на крайна мизерия. Това е едностранчиво и невярно. Ако това беше вярно, както обяснява Троцки, мнозинствата от хора в страна като Индия винаги щяха да се бунтуват. Победата от стачките в периода 1907-2011 г. е улеснена от икономическата криза, която, идвайки след политическото поражение, временно зашеметява и дезориентира работниците. Както предвижда Троцки, за да може движението да се възстанови, е необходимо икономическо съживяване (1911-12 г.).
Подем и спад
В действителност нито бумовете, нито спадовете сами по себе си предизвикват революции. Но именно бързата смяна на бум и спад, прекъсването на “нормалния” модел на съществуване, провокира обща несигурност и нестабилност и кара хората да поставят под въпрос съществуващото положение. Още по-дълбоки са сътресенията, причинени от войните, които преобръщат света, изкореняват милиони от тяхната земя и принуждават мъжете и жените да се освободят от илюзиите си и най-накрая да се изправят лице в лице с реалността.
Февруарската революция е доказателство, че старият режим е стигнал до задънена улица. Както и през 1904-5 г., чукът на военното поражение послужи за разкриване на гнилостта на царизма.
Но да разкриеш нещо, не означава да го предизвикаш. Кризата на международните финансови пазари и масовото пускане на паунда наскоро разкриха хроничната слабост на британската икономика. Но упадъкът на британския капитализъм се случваше постепенно в продължение на десетилетия, прикрит от общия подем на световната икономика. Това беше обяснено от марксистите преди десетилетия. Разликата сега е, че под безмилостния натиск на световната капиталистическа криза мнозинството от британския народ започва да се събужда.
Започнало още по време на войната, в началото на 1917 г. стачното движение в Петроград придобива огромни размери.,Недоволството, изплъзващо се от индустриалните центрове намира отзвук в редиците на армията, страдаща от поражение и изтощение. Кризата на режима изпреварва движението на масите.
Всяка революция започва от върха,а не от долните слоеве . Първата ѝ проява е поредица от кризи и разцепления в управляващата класа, която се чувства в задънена улица и не може да продължи да управлява по стария начин.
Троцки го изразява в следния смисъл: “Революцията избухва, когато всички врагове на едно общество достигнат до най-високата точка на непоносимост. Но това прави положението непоносимо дори за класите на старото общество – тоест за тези, които са обречени да се разпаднат”.
Миризмата на корупция и скандали винаги витае около режим, който е надживял себе си. Днешната епидемия от политически и финансови скандали във Великобритания, Япония, САЩ, Италия не са по различни от режима на Распутин в двора на “Николай Кървавия” или от “фактора Помпадур” на Стария режим във Франция.
Казаци
Въпреки цялата си въоръжена мощ, полиция, казаци, тайна полиция, царизмът падна при първото сериозно предизвикателство, като гнила ябълка при полъх на вятъра. Армията се срина като пачка от карти, щом работниците се изправиха срещу нея с явна решимост да променят обществото.
Работническата класа като цяло се учи от опита – особено от опита от големите събития. Опитът от 1905 г., въпреки поражението, е оставил незаличим отпечатък, който веднага се проявява отново през февруари със създаването на Съветите – избрани комитети от работниците и войниците – които са едновременно органи на борбата и потенциално органи на една нова власт.
Както се е случвало много пъти в историята, по време на Февруарската революция работниците имаха властта в ръцете си, но не признават този факт. При правилно ръководство работническата класа можеше незабавно да извърши социалистическата революция. Но под ръководството на меншевиките и социалреволюционерите Февруарската революция завърши с провал на “двойната власт”.
Революция означава експлозивно излизане на политическата сцена на милиони мъже и жени без предишен опит в политиката, в търсене на решение на най-наболелите си проблеми.
Неизбежно, на първо място, хората търсят линията на най-малкото съпротивление, най-лесните решения, добре познатите политически фигури, познатите политически партии.
В случая с Русия самата война оказва фундаментално влияние върху баланса на силите. Тук ” мнозинството” е представлявано п преди всичко от селското население, което е било гръбнакът на царската армия. До 1914 г. болшевиките са имали ръководството по-голямата част от което е от организираната работническа класа. Но тази ситуация се променя от войната нататък.
По време на Февруарската революция целият баланс на властващите сили се променя от експлозивната поява на сцената на мнозинството от политически необучени работници, които са склонни да подкрепят меншевиките. Решаващият елемент в уравнението беше армията, а тук селяните имаха съкрушителен превес. Селяните, наскоро пробудени за политически живот, гледат не към болшевиките, а към “умерените” социалистически лидери – меншевиките и особено към социалреволюционерите.
Работниците, след опита от 1905 г., се страхуваха от разрив със селяните в униформа и засега бяха готови да чакат. Обединената тежест на селското население и политически неопитната работническа маса се люшка зад меншевиките и СР, свеждайки болшевиките до малцинство в първите етапи на революцията.
Меншевиките
Масите се доверяват на реформистките работнически лидери. А последните, както винаги, се довериха на “либералното” крило на буржоазията, което на свой ред отчаяно се стремеше да защити монархията и да сложи край на революцията. В същото време зад кулисите генералите-реакционери подготвят контрапреврат.
Работниците не за пръв и последен път се сражават и побеждават, за да бъдат измамени от своето ръководство. Ръководителите на СР и меншевиките бяха обсебени от една-единствена идея: да върнат властта възможно най-бързо на банкерите и капиталистите.
Временното правителство, възникнало в резултат на Февруарската революция, беше правителство на земевладелци и капиталисти, наричащи себе си “демократи”. Десният лейбърист (“Трудовик”) Керенски влиза в правителството като министър на правосъдието. Военен министър е големият московски индустриалец Гучков. “Либералът” Милюков става министър на външните работи.
Работнически активисти
Работническите активисти се отнасят с дълбоко недоверие към правителството. Но сред обществото се наблюдаваше вълна от еуфория. Масите имаха вяра в своите лидери и смятаха Керенски за свой говорител в правителството.
Преобладаващата атмосфера на революционно-демократично опиянение засегна дори някои от болшевишките лидери в Петроград. Ленин все още беше в изгнание в Швейцария. Главните лидери в Петроград бяха Каменев и Сталин, които се поддадоха на натиска за “единство”. Инстинктивно петроградските болшевики се обявяват срещу Временното правителство, което правилно характеризират като контрареволюционно правителство. Въпреки това Каменев и Сталин насочват партията към тесен съюз с ПСР и меншевиките и дори предлагат повторно обединение с последните.
От изгнанието в Швейцария Ленин наблюдава ситуацията с тревога. Първите му телеграми до Петроград са напълно непримирими по тон и съдържание: “Нашата тактика: абсолютна липса на доверие; никаква подкрепа за новото правителство; подозирайте най-вече Керенски; въоръжаването на пролетариата е единствената гаранция; незабавни избори за Петроградски градски съвет; никакво сближаване с други партии.”
След завръщането на Ленин през април болшевишката партия навлиза в криза. Това е закон в една революционна ситуация, когато натискът на чужди сили тегне върху партията и нейното ръководство: натискът за “ляво единство”, страхът от изолация и останалото.
Напрежението между Ленин и мнозинството от лидерите е толкова голямо, че веднага след завръщането си Ленин е принуден да публикува своите Априлски тезиси в “Правда” подписвайки се лично.
На Априлската конференция, където се води ожесточена борба, Ленин предупреждава, че вместо да приеме позицията на Каменев и Сталин, предпочита да остане сам “като Карл Либкнехт, един срещу 110” (имайки предвид смелата антивоенна позиция на Либкнехт в парламентарната фракция на германската СДПГ).
Ленин обяснява, че революцията не е постигнала основните си цели: че е необходимо да се свали временното правителство; че работниците трябва да вземат властта, съюзени с масата бедни селяни. Само по този начин може да се сложи край на войната, да се даде земя на селяните и да се създадат условия за преход към социалистически режим.
По същество тези идеи са идентични с гледните точки, блестящо разработени от Троцки през 1904-5 г. и известни на историята като ” трайната революция”.
Идеите на Ленин победиха. Въпреки това болшевиките остават малцинство в Съветския съюз, а съветските лидери – СР и меншевиките – подкрепят Временното правителство. И тук виждаме гъвкавата тактика на Ленин, далеч от ултралевия авантюризъм. Под лозунга: “Търпеливо обяснявайте”, той призовава болшевиките с лице към съветските работници да поставят искания пред реформистките лидери, да изискват действия вместо думи, да публикуват тайните договори, да прекратят войната, да скъсат с буржоазията и да вземат властта в свои ръце. Ако те направят тези неща, повтаря многократно Ленин, тогава борбата за власт ще се сведе до мирна борба за мнозинство в Съветския съюз.
Вземане на властта
Меншевиките и лидерите на СР обаче нямат намерение да скъсват с буржоазното Временно правителство. В действителност те се страхуваха да вземат властта и се бояха повече от работниците и селяните, отколкото от контрареволюционния генерален щаб.
Истината беше, че Временното правителство беше празна черупка. В страната имаше само две реални власти и едната или другата трябваше да бъде свалена.
От една страна, Обединението на работническите и селски депутати, а от друга – остатъците от стария държавен режим, групирани около монархията и генералния щаб, който под защитната сянка на Временното правителство се готвят за разправа със Съветския съюз.
Експлозивен растеж
Една от основните характеристики на революционната ситуация е внезапността, с която може да се промени настроението на мнозинството. Работниците се учат бързо въз основа на събитията.
По този начин една революционна тенденция може да преживее експлозивен растеж, превръщайки се от незначително малцинство в решаваща сила, при едно условие: да съчетава гъвкава тактика с непримирима твърдост по всички политически въпроси.
В началото Ленин е осмиван от противниците си като безнадежден “сектант”, който е обречен на безсилие, като се държи настрана от “лявото единство”. Скоро обаче вълната започва да тече силно в посока на болшевизма.
В записките си, Троцки пише, “по-крайното винаги измества по-слабото”. Работниците разбират правилността на идеите на революционната тенденция от собствения си опит, особено от опита натрупан от големи събития.
Те са абсолютно необходими, за да могат работниците да се убедят в необходимостта от радикална трансформация на обществото. Различните етапи в развитието на съзнанието на мнозинството се отразяват чрез възхода и падението на утвърдени политически партии, течения, програми и личности.
Неуспехът на буржоазното Временно правителство да реши дори един от основните проблеми на обществото предизвиква остра реакция в основните центрове на работническата класа, особено в Петроград, където войнстващият пролетариат се съчетава с революционно настроените моряци (които, за разлика от пехотата, обикновено се набират от фабричния пролетариат, особено от квалифицираните работници).
Постоянното повишаване на цените, намаляването на дажбата за хляб предизвикват вълна от недоволството. Но преди всичко продължаването на войната повиши температурата до точката на кипене.
Работниците реагираха с поредица от масови демонстрации, започнали през април, които показаха, че настроенията им все повече клонят наляво. Успоредно с това контрареволюцията се опита да се мобилизира по улиците, което доведе до редица сблъсъци.
Демонстрации
Болшевиките свикват демонстрация през април, за да окажат натиск върху реформаторските лидери и да проверят настроенията в столицата.
В съветската изпълнителна власт постъпват резолюции от заводите и работническите райони, в които се настоява за скъсване с буржоазията. Работниците идват в местните комитети с въпроса как да прехвърлят имената си от меншевиките към болшевиките.
В началото на май болшевиките вече имаха поне една трета от работниците в Петроград.
“Всяка масова акция – пише Троцки, – независимо от непосредствената ѝ цел, е предупреждение, отправено към ръководството. Това предупреждение отначало има лек характер, но става все по-решително. През юли то се превръща в заплаха. През октомври имаме финалния акт.”
Представителите на управляващата класа винаги се стремят да представят революцията като кръвопролитно събитие. Реформаторските лидери също се включват, като се представят като, като се представят за миролюбиви парламентарни демократи. Историята обаче показва лъжливостта и на двете твърдения. Най-кървавите страници в историята на социалните конфликти се появяват, когато страхливото и некадърно ръководство се колебае в решаващия момент и не успява да сложи край на обществената криза чрез енергични действия. Тогава инициативата преминава в ръцете на силите на контрареволюцията, които неизменно са безмилостни и готови да преминат през реки от кръв, за да “дадат урок на масите”.
През април 1917 г. реформистките лидери на Съвета можеха да вземат властта “мирно” – както ги прикани Ленин. Нямаше да се стигне до гражданска война. Авторитетът на тези лидери беше такъв, че работниците и войниците щяха да им се подчиняват безусловно. Реакционерите щяха да бъдат генерали без армия.
Но отказът на реформаторите да вземат властта по мирен път направи кръвопролитията и насилието неизбежни и постави под заплаха завоеванията на революцията. По същия начин германските социалдемократически лидери върнаха властта, извоювана от германските работници и войници през 1918 г. – престъпление, за което целият свят плати с възхода на Хитлер, концентрационните лагери и ужасите на новата световна война. Вместо да вземат властта, меншевишките лидери и лидерите на СР влязоха в първото коалиционно правителство с буржоазните лидери.
Отначало масите приветстваха това, вярвайки, че социалистическите министри са там, за да представляват техните интереси. И отново само събитията можеха да доведат до промяна в съзнанието. Неизбежно социалистическите министри се превърнаха в пионки на земевладелците и капиталистите, и най-вече на англо-френския империализъм, който нетърпеливо изискваше нова офанзива на руския фронт.
Същите тези “социалисти”, които по-рано заемаха пацифистка позиция, щом прекрачиха прага на министерството, моментално забравиха Зимервалдските си речи и ентусиазирано подкрепиха войната. Беше обявено ново настъпление. Мерките за възстановяване на дисциплина в армията отразяваха опит за повторно утвърждаване на властта на офицерската каста. Настроението на работниците в Петроград беше близо до точката на кипене. Като предупреждение и за доказване на силите си болшевиките обмислят въоръжена демонстрация, за да окажат натиск върху Конгреса на Съветите през юни.
Партията даваше гласност на нарастващото чувство на разочарование на петроградските работници, обобщено в лозунги, насочени към реформистките лидери на съвета: “Превземете държавната власт!” “Да скъсаме с буржоазията!” “Откажете се от идеята за коалиция и вземете властта в свои ръце!” Идеята за въоръжена демонстрация предизвиква истерична реакция от страна на лидерите на средната класа, които започват кампания с клевети, представяйки я погрешно като опит за преврат. Меншевишкият министър Церетели предупреди зловещо, че “хората, които не знаят как да използват оръжие, трябва да бъдат обезоръжени”. Като малцинство в Конгреса на Съветите (с който демонстрацията е планирана да съвпадне), болшевиките решават да се оттеглят. Идеята за въоръжена демонстрация е изоставена. На нейно място самият Конгрес на Съветите свиква невъоръжена демонстрация на 1 юли. Този опит за надхитряне на болшевиките се проваля.
Нарастване на съзнанието
Работниците и войниците дойдоха на “официалната” демонстрация, носейки плакати с лв озунгите на болшевиките: “Долу тайните договори!”. “Долу десетте капиталистически министри!” “Не на офанзивата!” Цялата власт на Съветите!” В една революция дори такива изключително демократични и гъвкави организации като Съветите не са състояние да отразяват бързите промени в настроенията на масите. Съветът изоставаше от заводския комитет, а заводските комитети изоставаха от масите. Преди всичко войниците отстъпваха пред работниците, а областите с по-ниско развитие отстъпваха пред революционния Петроград.
Процесът на израстване на съзнанието никога не е плавен. Различните слоеве стигат до различни изводи по различно време. Винаги съществува опасност по-напредналите слоеве на класата да отидат твърде далеч твърде скоро и да се отделят от мнозинството, което ще има катастрофални последици.
Вбесени от настъплението, най-радикалните части на петроградския гарнизон се готвят за въоръжена демонстрация. Осъзнавайки, че провинцията все още не е готова за разправа с Временното правителство, болшевиките се опитват да удържат войниците, но в крайна сметка са принудени да се поставят начело на демонстрацията, за да предотвратят кръвопролития.
Както болшевиките бяха предупредили, правителството се възползва от възможността да потуши движението, опирайки се на по-изостаналите полкове. “Юлските дни” завършват с поражение, но благодарение на отговорното ръководство на болшевиките загубите са сведени до минимум, а последиците от поражението не са дълготрайни.
Една революция не е еднократно действие . Тя не е и прост, движещ се напред процес. Руската революция се разгръща в продължение на девет месеца. Испанската революция продължи седем години – от падането на монархията през 1931 г. до Майските дни в Барселона през 1937 г. В рамките на революцията има периоди на спиращ дъха напредък, но също така и периоди на затишие, на поражение, дори на реакция. така Февруарската революция е сменена от реакцията, последвала Дните на юли. Болшевиките са обвинени, че са германски агенти, и безмилостно преследвани, арестувани и вкарани в затвора. Ленин е принуден да се укрие, а след това да се премести във Финландия.
Контрареволюция
От февруари нататък контрареволюцията изчаква, криейки се зад гърба на Временното правителство. Офанзивата и смазването на болшевиките през юли вече накланят везната надясно. Офицерската каста започва сериозна подготовка за държавен преврат, чиято кулминация е въстанието на генерал Корнилов в края на август. Само смелата реакция на работниците и войниците спаси революцията. Железопътните работници, рискувайки живота си, отказват да управляват влаковете или ги насочват погрешно. Армията на Корнилов се оказва без припаси, без бензин, дезорганизирана и дезориентирана. Агитатори, предимно болшевики, се впускат в работа сред войските на Корнилов и ги спечелват на своя страна. Корнилов се оказва генерал без армия. С неохота меншевиките и СР са принудени да легализират болшевиките. Но вече масите бяха започнали да осъзнават истинското положение на нещата. В една ранна статия за революцията, написана между заседанията на Брест-Литовските мирни преговори през 1918 г., Троцки си спомня за събитията, които все още са пресни в съзнанието му: “Нарастването на влиянието и силата на болшевиките беше несъмнено и сега то получи неустоим тласък. Болшевиките бяха предупредили за Коалицията, за юлската настъпателна операция и бяха предсказали въстанието на Корнилов. Народните маси вече могат да видят, че ние бяхме прави.”.
Паникьосани от настъплението на “дивата дивизия” на Корнилов, реформистките съветски лидери бяха принудени да въоръжат работниците. Позицията на болшевиките сега става решаваща в Петроградския съвет. Нещо повече, наближаваше времето за втория Общоруски конгрес на съветите, на който болшевиките бяха сигурни в мнозинството си. В един момент контрареволюционната политика на реформистките лидери на Съветите склонява Ленин да обмисли възможността да се откаже от лозунга “Цялата власт на Съветите” и да го замени с идеята за поемане на властта чрез заводските комитети. Този факт показва изключителната гъвкавост на тактиката на Ленин. Не ставаше дума да се направи култ от която и да е организационна форма, дори от Съветите. Въпреки това съветската начин на директни избори от работните места и казармите представляваше много по-демократичен израз на волята на обществото от всеки режим на буржоазна парламентарна демокрация, познат в историята.
Една от най-наглите лъжи за Октомври е, че болшевиките били “недемократични”, защото се основавали на съветска демокрация, а не на парламент (“Учредително събрание”). Аргументът е, че Ленин и Троцки са представлявали не масите, а само малка, строго дисциплинирана група заговорници. За тези критици Октомври не е революция, а “преврат”.
Истината е съвсем различна. Съветската система през 1917 г. и в годините непосредствено след революцията е най-демократичната система на народно представителство, позната някога. Дори и най-демократичните модели на буржоазния парламентаризъм не могат да се сравнят с лесната и директна демокрация на Съветите. Между другото, руската дума ” совет” означава просто “съвет” или “комитет”. Съветите се раждат през 1905 г. като разширени ” комитети на революцията”. През 1917 г. работническите съвети са разширени, за да включат и войниците, които в по-голямата си част са селяни в униформи. Представителите в съветите се избират директно от своите колеги и могат да бъдат отзовавани незабавно. Сравнете това със сегашната система във Великобритания, където парламентите се избират средно на всеки четири години. Там няма възможност за отстраняване. Веднъж избран, парламентът не може да бъде отстранен до следващите общи избори. Правителствата са свободни да не спазват обещанията си – и неизменно го правят, знаейки, че не могат да бъдат отстранени.
Повечето от депутатите са професионални политици, които нямат никакъв контакт с хората, които са ги избрали. Те живеят в друг свят, с високи заплати и разходи, което ги поставя в различна социална категория от хората, които трябва да представляват.
В една революционна ситуация, в която настроенията на масите се променят бързо, тромавите механизми на формалната буржоазна демокрация биха били напълно неспособни да отразят точно ситуацията. Както видяхме, дори съветите често изоставаха.
В своя труд от 1918 г. Троцки характеризира демокрацията на Съветите по следния начин: “Те зависят от органични групи, като работилници, заводи, мини, роти, полкове и др. В тези случаи, разбира се, не съществуват такива правни гаранции за съвършена точност на изборите, както при тези за общински съвети и земства (вид изборен районен съвет в селските райони при царизма, бел. авт.), но съществува много по-важната гаранция за пряк и непосредствен контакт на депутата с неговите избиратели. Депутатът в общинския съвет или земството зависи от аморфна маса избиратели, които му предоставят правомощия за една година, а след това го разпускат. “Съветските избиратели, от друга страна, остават в постоянен контакт помежду си поради самите условия на своя живот и работа: техният депутат винаги е под прякото им наблюдение и във всеки един момент може да получи нови указания, а при необходимост да бъде порицан, отзован и заменен с някой друг.”
Десните социалисти се опитват с всички средства да попречат на съветите да вземат властта. Най-напред те организират така наречената “Демократична конференция”, която призовава за “отговорно ” министерство. Това не задоволи никого и беше атакувано отдясно и отляво. Бързата поляризация между класите предварително обричаше всички маневри на “центъра” на поражение. Безкрайните интриги и схеми на политиците контрастираха с отчаяното положение на фронта през тази студена и влажна есен. Настроението в селата ставаше все по-нетърпеливо. Десните социалисти твърдяха, че селяните трябва да изчакат избирането на “Учредителното събрание”. Болшевиките настояваха за незабавно прехвърляне на земята на селските комитети. Лозунгите “мир, хляб и земя” спечелиха масата селяни на страната на Съветите. През октомври сцената е подготвена за последното действие в революционната драма.
Противно на широко разпространения предразсъдък, революцията не е същото като въстанието. Девет десети от работата на революцията се състоеше в спечелването на решаващото мнозинство от работниците и войниците чрез търпелива политическа работа, обобщена от лозунга на Ленин:
“Търпеливо обяснявай!”
Основните удари на болшевишката пропаганда и агитация са насочени не срещу десните работнически лидери, а срещу класовия враг – монархията, земевладелците, капиталистите, Черностотинците (фашистите) и либералните буржоазни министри в коалиционното правителство.
Болшевишко мнозинство
До октомври болшевиките имат ясно изразено мнозинство в Съветите. Троцки настоява датата на въстанието да бъде определена така, че да съвпадне с откриването на Конгреса на Съветите, където болшевиките ще спечелят мнозинство в Изпълнителния комитет и следователно ще могат да действат с пълната власт на Съветите, които съставляват решаващото мнозинство от обществото.
Във всяка революция се стига до момент, в който въпросът за властта се поставя от упор. На този етап или революционната класа преминава към решително настъпление, или възможността е изгубена и може да не се върне дълго време. Масите не могат да бъдат държани вечно в състояние на агитация. Ако шансът бъде изгубен и инициативата премине в ръцете на контрареволюцията, тогава неизбежно ще последват кръвопролития, гражданска война и реакция.
Такъв е опитът на всяка революция. Видяхме го в периода 1918-23 г. в Германия и в Испания през 1931-37 г. И в двата случая работническата класа плати за престъпленията на ръководството с ужасяващо поражение, фашистките диктатури на Хитлер и Франко и Втората световна война, която почти доведе до унищожаване на цивилизацията.
Значението на лидерството е толкова голямо, че в крайна сметка съдбата на руската революция се определя от двама души – Ленин и Троцки. Останалите лидери на болшевиките – Сталин, Каменев, Зиновиев – многократно се колебаеха под натиска на “общественото мнение” -което всъщност е съставено от предразсъдъците на горните слоеве на средната класа, интелигенцията и образованите либерални лидери, маскирани като социалисти. Тези лидери представляваха първите объркани, неясни стремежи на масите да намерят изход по най-бързия начин.
Жестока измама
Работниците и селяните обаче научиха от опит, че този предполагаем кратък път представлява жестока измама. Този опит, заедно с правилната политика, стратегия и тактика на Ленин и Троцки, подготви почвата за масовата промяна на мнението в посока на болшевизма. Това никога нямаше да бъде възможно, ако беше прието мнението на тези,които не искаха възстание.
Ленин постоянно е обвиняван в “сектантство” от враговете на болшевизма – и от част от болшевишките лидери, които искат “широк ляв фронт” с меншевиките и СРП и се страхуват да не бъдат “изолирани”. Този страх беше още по-силно изразен след опита от юли. С изключение на Ленин и Троцки (които се присъединяват към болшевиките в периода на обсъжданията и недоволството през лятото, заедно с важна група безпартийни марксисти – мездренчани), повечето от останалите видни болшевики предпочитат да участват в “Демократичната конференция” и дори във фалшивия “предпарламент”, създаден на тази конференция – “парламент” без никакви правомощия, неизбиран от никого и представляващ само себе си.
Старите партийни лидери отразяваха миналото на работниците и селяните, а не тяхното настояще или бъдеще. Накрая болшевиките демонстративно излязоха от “предпарламента”, под общите аплодисменти на работниците и войниците – и под ужаса и възмущението на тези,които не искат промени.
Благодарение най-вече на работата на Троцки петроградският гарнизон е спечелен за болшевишката кауза. Троцки се възползва от Военно-революционния комитет, създаден от ръководената от реформаторите Изпълнителна власт на Съвета, за да въоръжи работниците в защита срещу реакционерите. Работниците в оръжейните заводи раздават пушки на Червената гвардия. По улиците на Петроград се провеждат открити масови събрания, демонстрации и дори военни паради.
Подготовката на въстанието далеч не е дело на малка, тайна група заговорници, а включва масово участие на работници и войници.
В прочутата си книга “Десет дни, които разтърсиха света” Джон Рийд дава нагледен разказ на очевидци за тези масови събрания, които се провеждат по всяко време на деня и нощта и на които говорят болшевики, леви СР, войници, пристигнали наскоро от фронта, и дори анархисти. Дори и по време на Февруарската революция е имало подобни събрания. И всички говореха в един глас: “Долу правителството на Керенски!” “Долу войната!” “Цялата власт на Съветите!”
Революционен Петроград
Централната база на Временното правителство се е свила практически до нула. Дори онези консервативни полкове, призовани от фронта, се заразяват от настроението на революционен Петроград. Подкрепата за Временното правителство в столицата се срина веднага след като работниците започнаха да се мобилизират. Въстанието в Петроград преминава почти безкръвно.
Няколко години по-късно прочутият съветски режисьор Сергей Айзенщайн заснема филма “Октомври”, който съдържа известната сцена на щурма на Зимния дворец, по време на който има няколко произшествия. Тогава са убити и ранени повече хора, отколкото по време на самото събитие! Пропагандата на буржоазията срещу Октомврийската революция е груба фалшификация на историята. Действителното завземане на властта се осъществява безпроблемно и с много малка съпротива. Работниците, войниците и моряците окупираха една след друга правителствени сгради, без нито един изстрел. Как е било възможно това? Само няколко месеца по-рано позициите на Керенски и Временното правителство изглеждаха неоспорими. Но в момента на истината той не намери защитници. Авторитетът му се беше сринал. Масите го изоставиха и преминаха към болшевиките.
Самата идея, че всичко това е било резултат от хитър заговор на малка група, е достойна за криминален роман, но няма да издържи и миг анализ от научна гледна точка. Огромната победа на болшевиките на Съветския конгрес подчертава факта, че десните реформаторски лидери са загубили цялата си подкрепа. Меншевиките и СР спечелиха само една десета от конгреса – общо около 60 души. Съветите гласуват с огромно мнозинство за поемането на властта.
Ленин внася два кратки указа за мира и земята, които са единодушно одобрени от Конгреса, който избира и нов централен орган, който нарича “Съвет на народните комисари”, за да избегне буржоазния министерски жаргон. И властта беше в ръцете на работническата класа.
Нов октомври
Сега, седемдесет и пет години по-късно, филмът на историята сякаш се играе в обратна посока. Съветската работническа класа е платила ужасна цена за престъпленията на сталинизма. Крахът на бюрократичния режим е прелюдия към опит за връщане към капитализма. Въпреки това, както казваше Ленин, “историята познава всякакви трансформации”. На пътя на капитализма няма бъдеще за работническата класа.
Въз основа на своя опит работниците от бившия СССР ще разберат този факт. Старите идеи, програма и традиции ще бъдат преоткрити. Ще бъде положена основата за ново издание на Октомврийската революция, на качествено по-висока основа, не само в бившия Съветски съюз, но и в световен мащаб.
