РКБ, Червена Искра №2, 07.2025
В днешно време понятието за „хегемония“ се използва широко, често от академици или активисти, които цитират Антонио Грамши, но рядко разбират неговите идеи в тяхната революционна цялост. Грамши не бил културен теоретик, откъснат от класовата борба — той бил марксист, революционер и член на Комунистическата партия на Италия, който пише от затвора на фашисткия режим. За него битката за хегемония била не просто интелектуална, а ключова част от борбата за сваляне на капитализма.
Този текст цели да възстанови марксисткия смисъл на концепцията за културна хегемония и да я върне там, където ѝ е мястото — в сърцето на революционната стратегия на работническата класа.
В марксистката философия хегемонията се отнася до способността на управляващата класа да поддържа своето лидерство на културно разнообразно общество не само чрез принуда, но и чрез спечелване на активното съгласие на подчинените класи, която оформя културата на това общество – вярванията и обясненията, възприятията, ценностите и нравите – така че светогледът на управляващата класа да се превърне в приета културна норма. Като универсална доминираща идеология, мирогледът на управляващата класа представя социалното, политическото и икономическото статукво като естествени, неизбежни и постоянни социални условия, които са от полза за всяка социална класа, а не като исторически обусловени класови отношения, които са от полза само за управляващата класа.
Антонио Грамши твърди, че управляващите класи налагат своето лидерство върху работническите класи, използвайки инструменти като, образованието, религията и медиите – печелейки тяхното активно съгласие чрез установяването на определени идеи като хегемон – така че икономическият и социален ред да се възприемат като полезни за всички членове, а не само за онези, които са на власт.
Част от силата на културната хегемония се крие в нейната невидимост. За разлика от войник с пистолет или политическа система, подкрепена от писана конституция, хегемонната култура действа чрез институциите на гражданското общество и въздейства дълбоко върху нашите представи и поведение. Не изглежда „политическа“, а се възприема като нещо естествено – това, което смятаме за нормално, разумно или справедливо. Обвита в език, традиции, институции и всекидневни практики, културата е форма на класова политика, която изглежда аполитична и следователно е много по-трудна за забелязване, още по-малко за съпротива. Когато една култура стане хегемонна, се превръща в част от това, което Грамши нарича „общоприета“ (senso comune) за по-голямата част от населението, правейки светогледа на управляващата класа да изглежда естествен, универсален и извън съмнение.
В исторически план капиталистите често са прибягвали до морална поза и символични жестове, за да държат работниците потиснати, маскирайки експлоатацията зад фасада на социална отговорност. Според Грамши изключително рутинизираните, неквалифицирани и интензифицирани трудови процеси са толкова психологически взискателни, че капиталистическата класа не може да разчита само на принуда, за да поддържа дисциплината; необходимо е съгласие, осигурено чрез идеологически средства. Той вижда това не просто като манипулативен отговор от страна на капиталистите, за да държат работниците под строй, а като част от по-широка стратегия за осигуряване на идеологическо господство и поддържане на социалния ред.
Можем да видим как културната хегемония ни влияе дори днес, в множество аспекти на ежедневието — от модата и развлеченията до езика и дигиталните медии. Глобалната доминация на английския език затвърждава ценностите и светогледа на западната буржоазия. Холивудските филми например оформят нашето възприятие за история, идентичност и морал през специфично американска призма. Алгоритмите на социалните мрежи привилегироват съдържание, което съответства на капиталистическата идеология, налагайки индивидуализма, консуматорството и империалистически наративи като универсални норми.
Консуматорството функционира като ключов стълб на културната хегемония, оформяйки желанията ни, чувството ни за идентичност и представите ни за успех и свобода, фино насърчавайки материализма и индивидуализма, които монополният капитализъм и глобалното пазарно господство в западните страни изнасят и налагат в други страни, в резултат на което се разпространяват буржоазни културни ценности в световен мащаб.
Историческите перспективи, обикновено съсредоточени около глобалния север като Европа и САЩ, оформят начина, по който виждаме самата история, което измества на заден план исторически перспективи, които противоречат на хегемоничния западен светоглед по отношение на събития и хора.
Грамши казва, че културните и исторически анализи на „естествения ред на нещата в обществото“, установен от господстващата идеология, биха позволили на обикновените хора, чийто „здрав разум“ е формиран от хегемонията, да осъзнаят социалните структури на буржоазното господство и културна хегемония. Във всяка сфера на живота (частна и обществена) здравият разум е начинът на мислене, с който хората се справят и обясняват ежедневния си живот според своя социален слой в контекста на по-големия социален ред. Все пак границите на здравия разум възпрепятстват осъзнаването от страна на индивида за експлоатацията на труда, станала възможна чрез културната хегемония. Като се има предвид трудността при осъзнаване на социалния ред, наложен чрез буржоазната културна хегемония (социални и икономически класи), повечето хора се занимават с лични въпроси и затова не поставят под въпрос основните източници на тяхното социално-икономическо потисничество, както на индивидуално, така и на колективно ниво.
За да възприеме и да се бори с културната хегемония на управляващите, работническата класа зависи от моралното и политическо ръководство на интелигенцията, произлизаща от нейните собствени редици, органичните интелектуалци, в това число учители, философи, учени, администратори и други представители на специфични социални слоеве. По този начин се прави ясно политическо разграничение между интелектуалците от буржоазията и интелектуалците от работническата класа, съответно онези, които възпроизвеждат съществуващата хегемония, и онези, които ѝ се противопоставят.
Грамши е ленинист. Той никога не противопоставя културата на революцията, а обяснява как идеологическата борба трябва да се води на терена на гражданското общество като част от по-широката класова борба. Според него една класа не може да доминира в съвременните условия като просто налага собствените си тесни икономически интереси, нито пък може да доминира само чрез сила и принуда. За да постигне хегемония, тя трябва да упражнява морално и интелектуално лидерство над цялото общество.
Поради силата на буржоазната културна хегемония Антонио Грамши въвежда стратегическо разграничение между два вида революционна борба. Той предлага две форми на стратегия за водене на революция: позиционна война и маневрена война. Позиционната война е интелектуална и културна борба, в която антикапиталистическият революционер създава пролетарска култура, чиято естествена ценностна система, произтичаща от материалните интереси на работническата класа, се противопоставя на културната хегемония на буржоазията. Пролетарската култура ще повиши класовото съзнание, ще разпространява революционна теория и исторически анализ и по този начин ще доразвие революционната организация в рамките на потиснатите класови слоеве. След като затвърдят надмощие във войната за позиции, социалистическите лидери ще имат необходимата политическа власт и обществена подкрепа, за да преминат към войната за маневри – прякото настъпление срещу държавната власт и икономическата основа на капитализма, т.е. политическата практика на революционния социализъм.
Във войната за позиции, органичните интелектуалци, произлизащи от работническата класа, политически образоват масите да осъзнаят, че доминиращите културни норми не са естествени и неизбежни социални условия, а социални конструкции, наложени чрез културната хегемония на буржоазията. Те функционират като инструменти за социално-икономическо господство, например институциите (държава, църква, училище), конвенциите (обичаи и традиции) и вярванията (религии и идеологии). За да изградят автентична пролетарска култура, работниците и селяните, чрез свои органични интелектуалци, трябва да извършат критични анализи на своята култура и национална история, за да може пролетариатът да преодолее наложените от буржоазията представи за обществения ред и да изгради нова визия отвъд културната хегемония на империализма.
Грамши подлага на задълбочен анализ ролята на интелектуалците в обществото. Той заявява, че всички хора са интелектуалци, тъй като всички имат интелектуални и рационални способности, но не всички изпълняват социалната функция на интелектуалци. Според неговите виждания, органичните интелектуалци са не само мислители или коментатори, а практически настроени директори и организатори, които създават хегемония чрез структурите на гражданското общество като образование и медии. Освен това той разграничава традиционната интелигенция, в която вижда себе си (според него погрешно) като независима прослойка, отделна от обществото, от мислещите групи, които всяка класа произвежда органично от собствените си редици, за да изразява и защитава своите интереси. Такива органични интелектуалци не просто анализират социалния живот в съответствие с научни правила, но го артикулират чрез културни форми, чрез езика на културата, чувствата и преживяванията, които масите не винаги успяват да изразят за себе си.
Както се подчертава от Грамши, капиталистическата власт трябва да бъде предизвикана чрез изграждане на контрахегемония— алтернативна културна и идеологическа хегемония, изразяваща интересите на потиснатите класи. Kато част от войната за позиция, органичните интелектуалци и други групи в рамките на работническата класа трябва да развият алтернативни ценности и светоглед, в контраст с буржоазната идеология, и да подготвят условията за революционна трансформация на обществото. Той твърди, че причината това да не се случи в Русия е, че руската управляваща класа не е изградила стабилна хегемония в рамките на гражданското общество. Болшевиките успели да проведат маневрена война (Руската революция от 1917 г.) в условия на слабо развито гражданско общество, тъй като хегемонията на управляващата класа никога не е била дълбоко вкоренена. Грамши вярва, че пряк революционен сблъсък е възможен само в развитите и напреднали капиталистически общества, когато войната за позиции е спечелена от органичните интелектуалци и работническата класа чрез изграждането на контрахегемония.
Необходимостта от създаване на култура на работническата класа и контрахегемония е свързана с призива на Грамши за вид образование, което може да развие органични интелектуалци, чиято задача не е да налага марксистката идеология в съзнанието на пролетариата като набор от чужди понятия, а да обнови съществуващата интелектуална дейност на масите и да я направи съзнателно критична към статуквото.
В Революционни Комунисти на България и РКИ възприемаме идеите на Грамши не като теоретичен аксесоар, а като практически принос към изграждането на революционно съзнание в епоха на объркване и идеологическа дезориентация. Изграждането на контрахегемония днес означава открито противопоставяне на буржоазните „ценности“ — расизъм, трансфобия, национализъм и конкуренция — чрез изграждане на култура на солидарност, интернационализъм и класова борба. Грамши ни напомня, че без идеологическа борба няма победа и в политическата такава.
