РКБ, Червена Искра №2, 07.2025
Настоящата дискриминация и социална изолация, пред които е изправена ромската общност в България, не са изолирани явления. Te са дълбоко вкоренени в икономическите и социалните структури на държавата.Тази дискриминация функционира като средство, с което господстващата класа запазва икономическото и социалното си господство, като отвлича вниманието от системното експлоатиране, характерно за капитализма. За да разгледаме това явление напълно, трябва да анализираме историческите, икономическите и идеологическите сили, които го движат.
Исторически контекст
Ромите са отличителен етнос, който няма собствена държава и исторически са известни на по-голямата част на Европа с номадския си начин на живот. Това, както и факта, че населението им е разпръснато из цяла Европа и Балканите, допринася за тяхната маргинализация и стигматизация. Развитието на капитализма в западна Европа довежда до маргинализирането на много групи и допълнителното отчуждаване на много изначално маргинализирани групи.Това, както и репресивни политики изпълнявани от почти всички западни държави, още от втората половина на 15ти век, единствено окуражават номадския им начин на живот, като адаптация към социалното изключване, и разчитането им на “служебно номадство” – препитание чрез предлагане на услуги на местни общности.(1)
Ромите след 1946г. в България
Под сталинисткия режим, политиките към етническите малцинства, включително към ромите, на пръв поглед имат за цел интеграция. Осигурявани са жилища, както и достъп до образование за всички малцинства, както би следвало да бъде в една социалистическа държава. Това обаче не представлява истински социализъм в духа на работническата демокрация, а дефромирана, бюрократична система. Отровата на сталинизма се проявява под формата на принудителното изселване на роми от родните им места в специално определени квартали или селища. На ромите им е забранен номадският начин на живот. За сметка на това са им осигурени жилища и работа. Принудителният елемент на тези политики обаче довежда до още по-голяма сегрегация и изолация на ромите. Забранено е със закон използването на каруци, които са конфискувани от всички роми, хванати да ги управляват. Ромите са принудени рязко да се адаптират към начин на живот и труд, наложен отгоре.(3) Има случаи в които цели села биват на практика раздвоени на ромски и български части с по няколко километра необитаемо пространство между тях. По това се вижда повърхностния характер на тогавашният “социализъм” който претендира с прогресивни идеи, но в действителност прилага собствените си идеи по репресивен и бюрократичен начин.
Ромите след 1989г.
Преходът към капитализма след 1989 година обаче донася промени, които още по-дълбоко засягат маргинализираните групи, особено ромската общност. Отслабването на държавните програми за социална помощ и заетост, съчетани с неолибералните реформи и приватизацията, довеждат до рязко увеличаване на бедността и социалната сегрегация в ромските общности. Макар, че расовата сегрегация е формално забранена със закон в България, в дефиницията ѝ тя се разглежда само, като принудителното разделяне на групи хора спрямо етническия им произход. Изискването за доказуема „принуда“ на практика позволява продължението на дискриминацията срещу ромите под претекста, че разделението е резултат от „личен избор“, а не от структурна несправедливост. Проблемът, който не се взима предвид, е че заради вече вкоренени предразсъдъци, много етнически българи се местят в други квартали или местят децата си в училища с по-малко ромско присъствие. От другата страна, повечето роми нямат нито финансовите средства, нито достъп до стабилна и добре платена работа, за да могат да се преместят в по-богати квартали.(2) Това явление е присъщо и за други малцинства, жертви на расизъм в чужбина и съществува специфичен термин за него, наречен “white flight”
Къде се крие коренът на проблема?
Марксистката теория подчертава, че капитализмът се гради върху експлоатация на работническата класа — и по този начин, расовите и етническите различия се използват като инструмент за разделение и отслабване на класовата борба. Ромите често нямат достъп до заетост извън неофициална и нископлатена заетост, те биват системно изключени от стабилни и достойни работни места. В резултат на това, тяхната бедност става както причина, така и следствие на маргинализирана им позиция.
Тази структурна икономическа неравнопоставеност се поддържа от политики, които поставят като приоритет пазарната ефективност пред социалната справедливост, водейки до сегрегация на жилищата, лоши условия на живот и ограничен достъп до качествено образование и здравеопазване — всички тези фактори продължават цикъла на бедност и изключване. По този начин се зараждат и стереотипи, които представят ромите като престъпници или мързеливи, и така служат като идеологически инструменти в защита на съществуващия капиталистически ред. Тези стереотипи отвличат вниманието от икономическите корени на бедността им и оправдават тяхното подчинено положение в обществото.
Медийните и политическите представи затвърждават тези стереотипи, като по този начин укрепват етнически профил, който оправдава системното изключване и потисничество. Както марксистката теория посочва, идеологията служи за засилване на и расовите разделения, за да се попречи на обединението на работниците и класовото им осъзнаване срещу експлоататорската система.
Несъвършената и недостатъчно ефективна политика на българската държава спрямо ромите отразява нейната роля като инструмент на капиталистическите интереси. Тази политика често прикрива системните проблеми, като вместо това поставя символични или краткосрочни мерки. Това обслужва пряко интересите на капиталистите, които печелят от евтина работна ръка, запазвайки ромите в уязвимо и експлоатирано социално-икономическо положение.
Има ли какво да се направи?
Ограничените усилия за интеграция, често с недостатъчно финансиране и лошо изпълнение, демонстрират системното господството на капиталистическата печалба над социалната справедливост. Расовата или етническата дискриминация съществува като функционален елемент на социално-икономическата система на експлоатация в която живеем. Единствено в среда, в която всички разполагат с реален достъп до колективно притежавани ресурси и равни материални условия ще е може да се говори за справяне със системната дискриминация. Дори и тогава тя няма да бъде напълно заличена, но ще бъде възможно чрез масово образование и съзнателна борба хората да отсеят старите предразсъдъци.
Библиография:
- Gheorghe, Nicolae и Andrzej Mirga. The Roma in the Twenty-First Century: A Policy Paper. Project on Ethnic Relations (PER), 12 март 2001 г.
- Tomova, Ilona и Lubomir Stoytchev. Thematic Report on the Roma: Program “Local Development, Poverty Reduction and Enhanced Inclusion of Vulnerable Groups” 2014–2021. София: Европейски институт, 2021.
- Ivanova, Evgeniya I. и Velcho Krastev. The Gypsies/Roma in Bulgaria in the Years of Socialism. Стара Загора: Литера Принт, год. неуточнена. Изследователски доклад.
