РКБ, Червена Искра №1, 02.2025
Революционен комунистически интернационал
Революционни комунисти на България
Повече от три години Абдулрахман ал-Халиди, саудитски журналист и правозащитник, е в затвора в България без правно основание, след като е бил принуден да избяга от политическо преследване заради участието си в арабското революционно движение в началото на 2010 г. Сега той е изправен пред непосредствената заплаха да бъде депортиран от България в Саудитска Арабия, където ще бъде измъчван и вероятно екзекутиран.
Отхвърлянето на молбата на Абдулрахман за убежище в ЕС през Турция, процедурните обърквания, които го държат в правна неизвестност оттогава, и заповедта за депортиране са в явно нарушение на международните и конституционните правни задължения на българските власти. Това ясно показва, че българското правителство и власти не желаят да спазват правата на човека, ако това е неудобно за техните съюзници, независимо дали са в Рияд, Анкара или Брюксел. Несъмнено това отчасти се дължи на натиска от страна на саудитската държава. Припомняме заповедта за бруталното разчленяване на журналиста Джамал Хашоги в саудитското посолство в Истанбул през 2018 г. Хашоги, който някога беше лоялен на саудитския режим, се беше превърнал в една от видните фигури в протестното движение „Електронни пчели“ в Twitter – кампания, в която Абдулрахман взе участие. Тук видяхме, че администрацията на Тръмп си затваря очите и се опитва да заговорничи за прикриване на престъплението, укрепвайки отношенията си с принц Мохамед бин Салман в името на по-нататъшното укрепване на съюза на Америка със саудитците.
Убийството на Хашоги обаче беше само един, широко разгласен случай сред по-широка кампания на контрареволюционни репресии, провеждана от саудитското управляващо семейство в саудитските граници и извън тях. Целта им е да обезглавят революционния потенциал на вътрешната опозиция. През последното десетилетие тази вълна от репресии включваше масови екзекуции и широкомащабни арести на леви активисти, като обхвана и живеещите в изгнание чрез депортирането им. Доклади сочат, че Саудитска Арабия е екзекутирала 198 души през 2024 г., което е най-големият брой от 1990 г. насам. Българските власти лицемерно твърдят, че Абдулрахман не е изложен на риск, ако бъде депортиран обратно там, поради това, че Саудитска Арабия е „предприела мерки за демократизиране на обществото“.
Саудитското кралско семейство, седящо на трона с петролно богатство на стойност над 1,4 трилиона щатски долара, отлично разбира, че вълната от революции през 2010 г., обхванала арабския свят, има експлозивен потенциал не само за извоюване на демократични искания и реформи от работниците, но и за преразглеждане на самата ендемично корумпирана капиталистическа система. Всъщност това масово движение на работниците и младежите беше ранният етап на социалистическата революция, която свали множество омразни режими в целия арабски свят.
Но за да успее едно масово революционно движение да освободи Близкия изток от игото на империализма, като свали реакционните режими и експроприира управляващите класи в Близкия изток, и да осигури интересите на работниците чрез цялостна системна, социалистическа трансформация на обществото, то трябва да има революционно ръководство: ръководство с ясно формулирани задачи и снабдено с революционна марксистка програма. Движение, ръководено от такава организация, не би капитулирало пред военните хунти, ислямистите или империалистите, които запълват вакуума във властта, за да защитят буржоазните интереси.
Това обяснява защо саудитският режим предприе агресивна атака срещу прослойката от млади, радикализирани левичари като Абдулрахман. Формирани от пресен революционен опит, тези слоеве са готови да организират и ръководят следващите арабски революции, знаейки, че няма какво да губят, освен веригите си.
Заповедта за депортиране на Абдулрахман е пряк отговор за потискане на ангажимента му да разобличава не само престъпленията на архиреакционната саудитска монархия заедно с техните колаборационисти и империалистически поддръжници по света, но освен това и плачевните условия в мигрантските лагери в периферията на „Крепостта Европа“. България е стражът на уж либералния и демократичен Европейски съюз, чиито политики за контрол на имиграцията осигуряват варварско отношение към мигрантите и бежанците – явление, което сме анализирали и преди.
Тежкото положение на Абдулрахман и агитационната му работа от затвора разкриха системните злоупотреби, с които се сблъскват бежанците в България, включително бягащите от Сирия и Палестина. От затвора той активно подкрепя местното пропалестинско протестно движение. Чрез това той е спомогнал за формирането на солидарност с палестинските бежанци, мигрантите в по-широк план и по-широките слоеве българи, които се радикализират и са готови да се борят масово за тези каузи.
Заради това властите удвоиха репресиите си, като определиха Абдулрахман за „заплаха за националната сигурност“ и се опитаха да го сплашат с побои.
Неговият случай е емблематичен за безмилостните опити на капиталистическата система да заглуши несъгласието, да прехвърли вината за кризата върху бежанците и да смаже солидарността сред най-потърпевшите и потиснатите. Работническата класа трябва да пребори тези груби усилия. Като комунисти ние заставаме в пълна подкрепа на освобождаването на Абдулрахман, срещу неговото депортиране, въз основа на международната работническа солидарност.
Призив за международна солидарност
Призоваваме левите, социалистите, синдикалистите в България и по света да бъдат солидарни с Абдулрахман. Настоявайте за незабавното му освобождаване и прекратяване на процедурата по депортирането му. Мобилизирайте се, организирайте протести и оказвайте натиск върху организациите си да публикуват изявления в негова подкрепа.
Послания за солидарност можете да изпращате на адрес [revolutionary.communists.bg@gmail.com]. Нека българските власти знаят, че няма да останем безучастни към преследването на един от нашите граждани.
Свобода и убежище за Абдулрахман ал-Халиди!
Спрете депортирането на активисти и бежанци!
Работници от целия свят, обединете се!
