РКБ, Червена Искра №1, 02.2025
Редовно се чуват гласовете на буржоазни политици и десни коментатори говорещи за проблема на имиграцията, как тя трябва да бъде спряна и как тя влияе зле върху държавата в която приема емигрантите. Чуваме как имигрантите крадат работни места и вдигат престъпността и решението да бъдат приети е критикувано, като емоционално и наивно.
Дали всичко това е вярно обаче? Повечето хора които емигрират го правят защото търсят по-добър живот. Това важи дори и за държави като България. . България е особено виден пример за това явление и е една от държавите с най-голям спад на населението в Европа. През 1985г. населението е било приблизително 9 милиона души, а към днешна дата е 6.43 милиона, което е спад с почти 30%. Още по-притеснително е, че най-големият спад е през последното десетилетие. През 2011г населението е било 7.36 милиона, а през 2021 е 6.52 милиона, което е спад с близо 850 хиляди души. Хората са обезнадеждени от икономическите условията (или войнна) в родната им страна и търсят шанс за по-добър живот в чужбина. Често това става търсейки да влязат чрез висше учебно заведение. Обаче, при такава статистика е редно да се задават повече въпроси какво трябва да се подобри за да няма такова масово изселване от държавата.
Благодарение на буржоазните медии, образованият и перспективен студент не е типичният образ който изплува когато се говори за имигранти. По медиите много по-често се представя расисткият образ на човек с различна кожа и религия който бяга от някоя изостанала държава и се опитва да се намести в “цивилизацията”. Често не се споменава, че един човек не решава да напусне дома си, начина си на живот и всички които познава без да има отчаяна нужда да стори точно това. Имигрантите от държави като Сирия, например, се опитват да избягат от войни и мизерия и го правят от необходимост. Макар че някои българи разбират имиграцията си на Запад като избор и опит да получат по-добър начин на живот, отново трябва да анализираме икономическите фактори и да не забравяме, че някои хора бягат, защото се страхуват за живота си във войни – войни, които водят империалистическите сили в света.
Тук е важно да се изтъкне, че повечето имигранти са хора на работоспособна възраст. Още повече, държавата в която се заселват не е плащала до този момент, нищо за тяхното здраве, социални придобивки и образование. Цената за тези неща е покрита от държавата от която бягат. Tака че от икономическа гледна точка на капиталистите, ползата е изцяло в държавата в която се заселят, или по-конкретно, за капиталистите на тази държава. Тези хора имат нужда от работа от която да могат да се издържат. Понеже са в неизгодна позиция са склонни дори на по-лоши условия от някой друг който вече си има установен дом и по-добър статут с гражданство и трудови права.
Местният работник, който получава минимална заплата и е застрашен от безработица, може да вижда как капиталистите използват имигрантите за да намаляват средната заплата и да влошават условията на труда и да стига до грешният извод, че причината за това е имигрантът, а не капиталиста който принуждава и двамата да работят за трохи и по-малко трохи.
Важно е да не се забравя, че това не се случва заради самият имигрант, а въпроса опира до класовите противоречия.. Капиталистическата класа се интересува единствено от печалба и за тях няма значение ти кой си и от къде си. Те харесват разделенията и различията между работниците, защото те ни объркват нас, работниците, и не ни позволяват да осъзнаем, че нашият колективен интерес се противопоставя на техния.
Исторически през епохата на империализма, капиталистите, предимно от западните държави, винаги са изнасяли продукцията си в чужбина, където могат да се възползват от евтината работна ръка. Отчаяно население което е склонно да работи за по-малко за тях, без защита на труда е единствено допълнително удобство. Дали ще търсят евтина работна ръка у дома или в чужбина или ще се пренасочат към автоматизацията на труда, капиталистите винаги ще гледат да увеличават, колкото се може повече, техните печални и това почти
винаги, ще е на гърба на работещото население. За властващата класа ниските заплати са нещо хубаво, както е и безработицата. Независимо колко е голям икономическият
растеж на една държава хората които търсят работа винаги ще бъдат повече от отворените работни позиции защото в противен случай работниците вече няма да са толкова отчаяни и няма да са доволни на по-ниски заплати.
Tова противоречие няма да бъде разрешен докато не се имплементира централизиран план, който да разпределя по необходимост и умения всякаква работа, която трябва да бъде свършена за всяка една индустрия и общност. Един централизиран план, който да е изготвян от и за работниците също така няма да се налага да държи работната ръка на всяко едно мероприятие на минимална бройка така, че работниците едвам да смогват. Само когато работниците сами взимат решенията на работното си място, тогава ще могат да са доволни и спокойни.
В този ред на мисли, проблемът с имиграцията не е нищо повече от удобна посока към която капиталистите могат да насочат вината. Фокусират се върху повърхностни разлики
между хората, като цветът на кожата и религията за да могат да прикрият факта, че те са тези които определят заплатите и работната ръка– да не говорим за унищожаването на живота ни с империалистическа война! Това е неизбежно и няма как да
се промени в система фокусирана изцяло около печалбите на едно малцинство. Рационална система, която цели да е от ползва за работещото мнозинство
би намерила как да използва имигриращите хора по полезен за всички начин, в полза на всички работници.
