РКБ, Червена Искра №1, 02.2025
Какво разграничава хората от животните?
Философският подход към въпроса стига до културата и изкуството. Способността на хората да намират, създават и рационализират абстрактното, дали създадено от човека или не, е присъща на вида ни от най-ранните етапи на човешкото развитие. Тръгвайки от практичните рисунки на пещерните хора в палеолита, минавайки през религията и идеализма в епохата на Ренесанса, днес изкуството достига нова форма – жертва на капиталистическата система.
За да разберем какво означава това, първо трябва да определим какви са условията, необходими ни да се отдадем на сферата на изкуствата. А те са именно материалните условия на време, енергия, възможност и достъп до обекти и експонати. Тенденцията за културно развитие, основополагащо човечеството днес, е винаги била тясно обвързана с класовия конфликт между исторически многобройните форми на управляващата и експлоатираната класа, с други думи – буржоазия и пролетариат, потисници и потиснати, робовладетели и роби, началници и подвластни, работодатели и работници. В историята един от най-разпознаваемите примери за развитието на културата са философите на Древна Гърция, които разполагали с лукса на робовладелската система на държавата. На тях не е бил наложен времеемкия и съкрушителен труд на слугата – земеобработване, развитие на уредите на труда, преработване на суровини, изхранване на обществото; всичко което предоставило условията на робовладелците за отдалечаване от материалните проблеми на оцеляването в замяна на отдаване на абстрактното.
Изкуството през последните столетия
За разлика от миналите форми на държавна икономика, капитализмът има за цел едно единствено нещо – трупане на свръхпечалба, империализиране на света в името на монополния пазар чрез безскрупулната експлоатация на работната класа. Когато буржоазията има времето и способностите да развие изкуството и културата, те не го прави в името на обогатяване на човечеството, а обогатяване единствено на себе си, и то по най-повърхностния начин. С разрастването на класовия конфликт в модерното общество работната класа има все по-малко и по-малко възможност да разапалва сама искрата на изкуството.
Това ограничение, както вече определихме, се дължи на неблагоприятните условия на живот. Времето в една средностатистическа работна седмица, посветено на “кариерно развитие”, е между 35 и 40 часа; от 168 часа в седмицата като извадим времето за работа, средно необходимото количество сън (56 часа), времето, прекарано в готвене, лична хигиена и грижа (38.5 часа), то оставаме с едва 36 часа свободно време на ден, равняващо се на едва 5, в които да обърнем внимание на ближните си, развием хобитата си, посветим себе си на нещо, ако изобщо имаме енергията и мотивацията дори да проявим интерес. Излишно е да се поясни, че това е жестоко ежедневие, което не позволява на човек по никакъв начин да се развие себе си, още по-малко да развие изкуството и културата. Работникът е превърнат в една машина, чиято стойност се определя от собствената му работоспособност и умението ѝ сама да се грижи за себе си. Звучи дистопично, но това е реалността на капитализма.
Комерсализация
Сега да отговорим на въпроса, “Когато изкуството е труднодостъпно за пролетариата и остава в ръцете на гонещата печалба буржоазия, какво се получава?”. От изкуството остава само продукт, изкуствено създадена стойност на черупката на онова, в което намирахме определящото за човечеството ни качество. Продукт без артистична същност, без задълбочен замисъл, без отличаващи свойства, без никаква инидивидуалност. Примерите за това са безкрайни. От стотиците стрийминг платформи с постоянно бълвани еднопластови продукции, приватизирането на киното и галериите, количеството реклами навсякъде около нас, посоката на развитие на генеративния изкуствен интелект, оеднаквяването на форми на изява като мода, музика, скулптора, рекламният дизайн е издигнат сред най-предразполагащите кариерно развитие сфери стигаме дори до псевдонауката отговорна за как хората възприемат рекламата. С една дума, комерсиализация. Пакетиране и масова продукция с цел продажба и печалба. Всичко това е прикрито под идеята за достъпното изкуство. Което, както забелязваме, е плоска лъжа – всяко едно нещо си има цена – глупавите филми на някоя платформа, изложбата в галерията, достъпът до музика, сдобиването с картина, скулптора, графика, книга, дрехи и обувки.
Развитието на генеративния изкуствен интелект е един от най-ярките примери за обезличаването на изкуството и как буржоазията третира пролетариата. Всички сме вече запознати с изкуствения интелект – чудото на науката и човека, способно да надрасне примитивните си възможности и да бъде партньор на човека в неговия разум. И всички здраво стъпили на материализма знаем, че това е невъзможно под сегашната система. Макар и замаскиран като една прогресивна идея, ролята на ИИ е да засили експлоатацията на рабонитка в машината на капитализма, а в случаи и дори напълно го измести.
Лесно е да успокоим взаимно и да си кажем, че това е далеч в бъдещето, когато машината е достатъчно добре развита. Но не отнема много на човек да осъзнае, че, всъщност, тази промяна вече се случва. Ако погледнем към изкуствата ще видим, че генеративният изкуствен интелект е употребяван на всекидневна база вместо труда на човек. Има случаи, в които производители на арт материали използват генерирани изображения за реклама; филмови студиа вмъкват изкуствено създадени сцени, защото не са наели графичен дизайнер; по музикалните платформи е пълно с еднакво звучаща музика не заради липса на музиканти; издават се книги с генерирани и текст, и илюстрации; в интернет количеството генерирани информация и статии стига дотам, че до 2025 г. се смята до 90% от информацията да бъде генерирана.
Къде са работниците в картината?
Работникът, като част от уравнението на капиталистическата машина наред със суровините (метали, дърво, платсмаси, електричество, вода…) и средствата за производство (машини, уреди, инструменти…), също си има цена в очите на буржоазията. За един бизнес, гонещ свръхпечалби, най-редното нещо е да се отърве от всички фактори в процеса на изработване, от които той губи приноси, или по-просто казано – да минимализира цената на изработката на продукт. Сред употребата на некачествени суровини, претупване на безопасността и удобството на работната среда, отбягването на актуализирана екипировка и техника, заместването на работната ръка с машина и снижаването на работната заплата остава само ролята на самия работник да бъде постепенно систематизирана. Тук идва и изкуственият интелект.
Съществува обаче един сериозен конфликт, свързан с тенденцията за намаляване на разходите за заплати чрез заместване на работниците. Експлоатацията на труда е източник на придадената стойност на продукт – т.е. тя е източник на печалба. За капиталиста един нископлатен работник е неотменим за печалбите му; в този смисъл на отношението му към производството изкуственият интелект е по-скоро технологичен инструмент, отколкото работник. Работната класа никога няма да може да бъде заменена от роботи, а изкуственият интелект няма по никакъв начин да реши или улесни класовата борба. Това, което той постига, е да ни покаже съществуването на класовия конфликт и необходимостта от промяна.
Истината е, че за управляващата класа няма значение дали нейните стоки са изкуствени или не, стига да се продават. С бързата дегенерация на капитализма обществото все повече осъзнава тези основни разриви в отношението ни към човечеството, изкуството и културата. Следва паника в работната класа, която усеща, че срещу нея вървят сили, целящи единствено да я експлоатират до последно. Не в името на глобалния комфорт, когато ръчния труд е олекотен и обезопасен, не в името на предоставяне на необходимите ресурси на хората по света, не в името на опазването на планетата, дори не в името на аболизиране на класовата раздяла, ами в името на буржоазията да си остане на мястото на върха на индустрията.
Какво да направим?
Какво да направим, когато пролетариата осъзнава своята експлоатация и класовия конфликт, в който той е жертва на системата. Какво да направим, когато неподправените чувства и цели на управляващата класа стават напълно ясни? Какво да направим, когато виждаме, че гласуването не променя света, че опитите да въведем реформи не стигат до никъде, че светът е тръгнал целеустремено към саморазруха? Отговорът става все по-ясен с всеки изминал ден. Нуждаем се от коренна промяна, до която с прости реформи няма да се стигне, нужаем се от система, която не цели единствено да запази властта и богатството си, а която да цени човешкия живот и да поддържа растежа на това, което наричаме изкуство и култура.
Такава система можем да постигнем само ако се организираме – световния пролетариат заедно срещу световната система на капитализма, в името на изкореняване на империалистичните наклонности на буржоазията, бюрокрацията, ред световни проблеми като расизма, сексизма, ксеонофобията, диктатурата на капиталистите. Единственият начин да преобърнем закоренелият капитализъм е обединението на работниците в движението за революция. А единствената система, под която е възможно да постигнем развитието на човечеството, е комунизма. Където работниците са независими и класовото разделение не съществува. Звучи утопично, но заради което ние отдаваме изучаваме политическата теория и опит на Маркс, Енгелс, Ленин и Тротски, които показват чрез задълбочен анализ на света, че комунизмът е нещо възможно. Не само възможно, но и необходимо за оцеляването на човечеството. Възможно още в нашите животи.
За това нека се организираме, нека изкореним капиталистическата система и построим комунизма, в който утопията е реалност.
